571 села у нас са без население, 71 - с един жител

10:00, 05 юни 18 25 2217 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Общо 571 села в страната са без население или с едноцифрен брой жители, показва справка на БТА, направена в Националния регистър на населените места на НСИ за броя на жителите по селища към 31 декември 2017 година.

Към 31 декември 2017 година в страната има общо 5256 населени места, от които градовете са 257, селата - 4 997, а два са манастирите със статут на населено място - Клисурски и Рилски. От всички 4 997 села в България точно 571 са без население или с едноцифрен брой жители или с 5 повече в сравнение с предходната 2016 година, сочат данните.

Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 409, а 162 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. Селата без население се увеличават с 5 пет в сравнение с 2016 година.

С един жител в страната са точно 71 села. По двама души население има в 61 населени места, а по трима - в 49 села. 48 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 47 села, а с по шестима жители - 40 села. Общо 27 села имат по седем жители, други 35 са с по осем обитатели, а 31 села са с деветима души население.

Селата без население са разположени в 11 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /61/ и най-много с едноцифрен брой на населението /112/ има в Габровска област - общо 173. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че почти половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

След Габровска област се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 58 села без постоянно население и 85 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група. В област Кърджали има 11 села без жители и 25 с едноцифрен брой население. В Смолянска област има 8 села без население и 32 села с едноцифрен брой на населението. Седем населени места в област Хасково са без нито един жител, а други 20 с едноцифрен брой на жителите. В областите Стара Загора и София са разположени по четири села без население и съответно 7 и 25 населени места с едноцифрен брой на жителите си. Три села в Кюстендилска област нямат нито един жител, а други 25 са с население под 10 души. В Благоевградска, Бургаска и Търговищка област са разположени по две села без жители и съответно 19, 2 и 11 населени места с едноцифрен брой на населението.

С различен брой на селата с едноцифрен брой на населението са областите Перник /15 села/, Добрич /13 села/, Видин /5 села/ и Варна /3 села/. По две села с едноцифрен брой жители са разположени в областите Монтана, Пазарджик и Силистра. Във Врачанска, Пловдивска, Сливенска и Шуменска област има по едно село с едноцифрен брой жители, показва справката.

Справката на БТА, показва, че общо 1 734 населени места, включително Клисурски и Рилски манастир, които имат статут на населено място, са с население под 100 души при 1 708 през 2016 година. Ако към тях се прибавят и селата с нулево население - 162, общият брой на населените места под 100 жители става 1 896 или повече от една трета от всички населени места в страната, включително и градовете.

Към края на миналата година 296 села имат население между 10 и 20 души включително, като 44 села имат точно по 10 жители. В тази група попада и Клисурският манастир с 11 постоянни обитатели. От 21 до 30 жители имат 187 села, а от 31 до 40 жители - 151 населени места, включително и Рилският манастир със своите 38 обитатели. В 145 села населението към края на миналата година е между 41 и 50 души. В други 128 села живеят постоянно между 51 и 60 обитатели.

В 118 села населението е между 61 и 70 души, а в 101 между 71 и 80 души. В 122 населени места населението е между 81 и 90 жители, а в 77 - жителите са между 91 и 99 души. Към края на 2017 година 7 села имат по точно 100 души население.

Справката в регистъра показва, че най-многобройна е групата на селата, в които живеят между 101 и 200 души включително - 705 села. Следва групата на селата с население между 201 и 300 души, в която попадат 515 населени места. Трета по големина група е на селата с обитатели между 301 и 400 души, в която попадат 402 села.

В 381 населени места постоянните жители са между 1 001 и 2 000. В 266 села броят на обитателите е между 401 и 500 души, а в 217 - между 501 и 600. В 177 села населението е между 601 и 700 жители. Между 701 и 800 обитатели имат 141 села. В 111 села населението е между 801 и 900 жители, а в 78 живеят между 901 и 1 000 души, като едно населено място - Върбица, обл. Велико Търново, има точно 1 000 обитатели.

Общо 77 села попадат в групата с население между 2001 и 3 000 жители. В други 19 села живеят между 3 001 и 4 000 души. В 4 села населението е между 4 001 и 5 000 души. Две села попадат в групата между 5 001 и 6 000 жители и още едно в групата над 6 000 жители.

И към края на миналата година, независимо че намалява с 24 души, най-голямото българско село остава Лозен /обл. София-град/ с население 6 228 души. Справката показва, че Лозен е по-голям от 144 града или иначе казано от повече от половината градове в страната.

Следващото по големина село е Айдемир в област Силистра с население 5651 души. Топ 10 на най-големите села допълват софийското село Бистрица с 5040 души, пазарджишкото Драгиново с 4695 жители, софийското Казичене със своите 4633 обитатели, пловдивското Розино  с 4254 жители, сливенското Градец с 4128, пазарджишкото Мало Конаре с 3 993 души, Труд /обл. Пловдив/ - 3 991 жители и Калипетрово /обл. Силистра/ - 3804 жители.

Любопитно е да се отбележи, че цели 2453 села или почти половината в страната са по-големи от най-малкия град в България - Мелник, който има 189 жители към края на миналата година. Точно пет села - смолянските Бърчево и Стойките, кърджалийсокото Башево, Свежен /област Пловдив/ и Слатина /област Монтана/, имат население колкото Мелник.

От 10.00 часа в двореца „Врана” ще се проведе второто издание на международната икономическа конференция „Vrana Economic Council 2018”. Темата на конференцията тази година е „Умни решения за дигиталната икономика”. 

Организатори на събитието са Европейския Либерален Форум в партньорство с Либералния институт за политически анализи – ЛИПА и Фондация „Фридрих Науман”. Конференцията ще бъде открита от вицепрезидента на Европейския Либерален Форум Оле Шмид, Лиляна Павлова, министър на Българското председателство на Европейския съвет
и бившия премиер проф. Огнян Герджиков. Специален гост е Н. В. Цар Симеон II.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама