Майкъл Кийтън е най-лошият Батман в историята по една проста причина: той е твърде забавен, за да бъде мрачния герой, според „Giant Freakin Robot“.
Майкъл Кийтън е съкровище за шоубизнеса. Той е правил всичко - от малки роли в класически ситкоми от 70-те години на миналия век, през стендъп комедии, до асистент на пълен работен ден в легендарното детско предаване „Мистър Роджърс: кварталът“. След като пробива като комедиен актьор през 80-те години на миналия век, той неочаквано се превръща в мегазвезда, след като през 1989 г. получава ролята на Батман на Тим Бъртън. Въпреки първоначалните протести от страна на феновете на комиксите (да не говорим за създателя на героя Бил Кейн), Майкъл Кийтън получава признание за ролята и се затвърждава в съзнанието на едно поколение зрители като актьорът-Батман. В това обаче има един проблем: всъщност изпълнението на Майкъл Кийтън в ролята на Тъмния рицар е най-лошото от всички.
Майкъл Кийтън се превъплъти в образа на Батман (както и в образа на милиардера плейбой Брус Уейн) както в „Батман“, така и в продължението му от 1992 г. „Батман се завръща“, които бяха огромни блокбастъри. Успехът на първия филм вероятно е причината за съществуването на всички следващи филми по комикси, включително мегафранчайзите на Marvel Cinematic Universe, Sony Pictures и вечно хаотичната DC Extended Universe на Warner Bros. Фактът, че един филм по комикс е толкова силен, че отваря съзнанието на Холивуд за възможността за други адаптации, е исторически впечатляващ и до голяма степен е свързан с топлата, привлекателна харизма на Майкъл Кийтън.
И в това е проблемът: Майкъл Кийтън е страхотен. Той е забавен. Той е достъпен, и приветлив. Всички тези качества го превръщат в чудесен главен герой в комедии, но също така го правят ужасен Батман и още по-лош Брус Уейн. В миналото Брус Уейн е бил представян или като арогантен, пиян плейбой (което хвърля сянка върху самоличността му на борец с престъпността), или като студен, дистанциран отшелник в имението Уейн. Обикновено Батман е изобразяван като мистериозна фигура, която жителите на Готъм възприемат колкото като мит, толкова и като човек, или като фанатик, който безкрайно патрулира по улиците в търсене на престъпления, с които да се бори.
Майкъл Кийтън не се вписва в нито един образ нито на Брус Уейн, нито на Батман. В първия филм той е достатъчно публичен, за да посреща в дома си орди от светски личности и репортери, но не е достатъчно известен, за да го разпознае някой. Достатъчно социално адаптиран е, за да се шегува небрежно и лесно и да завърже романс с Вики Вейл (Ким Бейсинджър), но не изглежда да има някакъв живот извън това. Несъответствието на превъплъщението на Майкъл Кийтън в образа на Брус Уейн е перфектно обобщено в сцената, в която той и Бейсинджър се опитват да вечерят в една от огромните трапезарии на имението Уейн, само за да се преместят в кухнята и да си побъбрят на топло и непринудено с Алфред. Това е идеално за привличане на зрителите към Майкъл Кийтън и за да изглежда той достъпен, но ето какво: Брус Уейн не е достъпен.
Брус Уейн е психологически измъчен, никога не му се е налагало да общува с обикновените хора, освен да ги бие. Няма причина той да бъде толкова сърдечен и забавен, колкото го представя Майкъл Кийтън. Крисчън Бейл разбира това и затова неговата версия на Уейн използва чара като поредната маска, която носи при нужда. Батман на Вал Килмър, когато не се бори с престъпността, основно се дави в собствената си разбита психика и е близо до лудостта. Бен Афлек разбра, че да играеш Брус Уейн като арогантен, макар и в крайна сметка героичен алкохолик, върши работа. За Робърт Патинсън младият Брус Уейн е основно затворен младеж, който все още не е научил, че интегрирането в обществото е още един потенциален инструмент в арсенала му. Джордж Клуни просто прочете репликите си и се измъкна оттам възможно най-бързо, което е разбираемо, пише БГНЕС.
Крисчън Бейл се завръща като Батман при едно условие
В основата си образът на Батман на Майкъл Кийтън е създаден, за да се хареса на аудитория, която до голяма степен не познава и не се интересува от десетилетията на изграждане на героите в комиксите. В това отношение той е изключително успешен и е огромна причина за успеха на филмите на Тим Бъртън. Макар че феновете, които по онова време бяха против кастинга му, до голяма степен протестираха, че той няма заплашителното физическо присъствие, за да изобрази Батман (което е наистина вярно), те пропускат факта, че той е просто твърде приятен, за да бъде Батман.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар