Бебетата научават езиковите звуци още в първите часове след раждането си

15:15, 23 юли 22 / Любопитно 25 2414 Шрифт:
Ирина Иванова Редактор: Ирина Иванова

Често смятаме, че бебетата са празни платна с малка способност за учене през първите няколко седмици от живота. Но всъщност бебетата започват да обработват езика и речта изключително рано. Още докато са в утробата на майката, те се научават да различават гласове и някои звуци на речта. Още при раждането си те предпочитат говорните звуци пред други видове неезикови звуци.

Замърсяването на околната среда влияе на пола на бебето

Но как точно мозъкът на бебето се научава да обработва сложни езикови звуци, все още е малкo загадка. В неотдавнашно проучване, публикувано в „Nature Human Behaviour“, са разкрити подробности за този умопомрачително бърз процес на учене - започващ още в първите часове след раждането.

Изследователски екип от Китай, постави на главите на бебетата малка шапчица, покрита със сложни устройства, излъчващи светлина, предназначени да измерват малки промени в нивата на кислород в мозъка на бебетата. Детекторите в капачката могат да помогнат за определянето кои области на мозъка са били активни с течение на времето.

Процедурата, която е напълно безопасна и безболезнена, е извършвана в рамките на три часа след раждането на бебетата. Тя изисква бебето да носи малка еластична шапка и през главата му да се подават малки инфрачервени лъчи (по същество топлинно излъчване). Това съответства на разпространената в много култури практика новородените да се увиват в плътно прилепнало одеяло, за да се успокоят - да се улесни преходът от комфорта на утробата към дивия свят на самостоятелното физическо съществуване.

Коя е най-добрата възраст за раждане?

В рамките на три часа след раждането си всички бебета са изложени на двойки звуци, които според повечето изследователи би трябвало да могат да различават. Това включва гласни (като „о“) и същите тези гласни, възпроизведени наобратно.

Обикновено речта наобратно се различава много от нормалната (напред) реч, но в случая с изолираните гласни разликата е едва доловима. Всъщност в изследване е установено, че възрастните слушатели могат да правят разлика само в 70 % от случаите.

Изненадата е, че новородените не успяват да разграничат предните и задните гласни веднага след раждането, защото не е открита разлика между мозъчните сигнали, събрани във всеки от случаите през първите три часа от раждането.

Въпреки това учените са били зашеметени да открият, че след като са слушали тези звуци в продължение на пет часа, новородените са започнали да правят разлика между тези предни и задни гласни. Първо, реакцията им към предните гласни станала по-бърза, отколкото към задните гласни. А след още два часа, през които те предимно спали, мозъкът им реагирал на предните гласни не само по-бързо, но и по-силно в сравнение с бебетата, обучавани с различни гласни, или бебетата, които оставали в тишина. Това означава, че през първия ден от живота на бебето са необходими само няколко часа, за да може мозъкът му да научи фината разлика между естествените и леко неестествените звуци на речта.

Най-предпочитаните имена за бебета през 2021 г.

Освен това учените успели да видят, че мозъчните области на горния темпорален лоб (част от мозъка, свързана със слуховата обработка) и на фронталната кора (участваща в планирането на сложни движения) участват в обработката на гласните звуци, особено в лявото полукълбо. Това е подобно на модела, който е в основата на разбирането и създаването на езика при възрастните.

Новородените вероятно имат пряка полза от това да им се говори още от първите мигове, когато са напуснали утробата. Учените стигат до извода, че възпитанието - промяната на съзнанието от средата - започва още от първия ден. Тези открития могат да се разгледат и в контекста на една модерна днес концепция в невронауката, а именно теорията за въплъщението. Въплъщението е идеята, че нашите мисли и умствени операции не са предварително програмирани или действат по тайнствен начин от някакъв наследен генетичен код, а по-скоро се основават на пряк опит от заобикалящия ни свят чрез сетивните канали, които започват да функционират от раждането, като например слух, зрение, вкус, мирис и докосване.

Въпреки че мозъкът ни е предразположен към учене въз основа на организацията и функциите си, определени от генетичния код, наследен от родителите ни, той също така е в състояние да усеща околната среда веднага след раждането си и това незабавно подпомага вътрешните ни представи за заобикалящия ни свят.

Учените препоръчват не само да говорите на бебето си, но и да споделяте с него всевъзможни сетивни преживявания на света, веднага щом то се окаже в ръцете ви - било то като го излагате на музика, оставяте го да мирише на цветя или му показвате предмети или гледки, които никога преди не е виждало. Като насърчавате по-разнообразни преживявания, давате на бебешкия мозък нови възможности за растеж и развитие, а вероятно и повече творчески способности за в бъдеще, пише БГНЕС.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама