Детето чудо в гейминга: „Не от всеки става програмист“

Да си съсобственик на голяма гейминг компания и да можеш да сложиш в джоба си програмисти с дългогодишни умения, звучи като нещо изключително трудоемко, което би отнело много години опит. Уви, 15-годишният Лъки-Мартин е успял да постигне всичко това и то за изключително кратък период от време. От 2019 година той се занимава с разработване и изграждане на мобилни игри и платформи, а днес освен всичко води и безплатни курсове за юноши. И да, може би и Марк Зъкърбърг би му завидял, ако му беше съученик. 

Но как е възможно да се постигне такъв успех в една толкова ранна възраст и къде е границата между развитието на въображението и пристрастяването към игрите? Потърсихме самия Лъки-Мартин, за да ни разкаже за трудностите и предимствата на гейминга не просто като занимание, а като професия. 

Въпреки че много биха го обявили за дете чудо, Лъки, чието причудливо име, провокира най-различни версии (а то просто подсказва, че е голям късметлия), съвсем скромно приема своите успехи. Защото зад тях се крие много труд, талант и търпение. „Когато правиш нещо с желание, времето минава неусетно докато знанията се трупат. Умея да влагам енергията си в активности, които ме развиват и ми помагат да бъда по-добър с всеки изминал ден“, отбеляза младият програмист.

За голяма изненада обаче преди гейминга, талантливият тийнейджър се е занимавал с коренно различни дейности. Той е свирил на пиано и е ходил на курсове по танци. Мечтаел е дори да станеш хореограф. Баща му обаче разбира за таланта му и го записва на гейм дивелъпъри. Оказва, че Лъки наистина е роден под щастлива звезда. Усвоява много бързо, напредва светкавично и използва въображението си по предназначение – веднага прави майсторска колаборация между техническите си способности и артистичното въображение и много скоро представя първия си драфт за компютърна игра. 

Лъки сподели, че първата игра, която му е привлякла изцяло вниманието и го е запалила по гейминга е именно Minecraft. И причината затова е, че в нея играча освен да оцелява има възможността да създава различни системи чрез така наречените Redstone компоненти. „Още от малък създаването на различни системи в игри като Minecraft ми е било интересно и когато ми подариха участие в курс по програмиране усетих, че това е нещо, с което ми е изключително приятно да се занимавам“. 

А относно пренасищането на пазара с електронните игри, Лъки споделя, че от опита си като съсобственик на гейминг компания и създател на нови изживявания във виртуалния свят, е осъзнал, че е много важно да се съобрази аудиторията, която ще таргетира. Защото игрите имат възможността да влияят върху мисленето на един човек. „В добрата игра трябва да има елементи, които са интересни и забавни за играчите и по този начин да ги привлече“.

Програмистът обаче отчита, че много деца лесно се пристрастяват към игрите. Много психолози също алармират, че геймингът е една от опасностите пред децата на 21 век, защото губят представа за времето и лесно се вманиачават. Именно затова той е на мнение, че за да се постави ясна граница самоосъзнаването е ключовия фактор. „Всеки трябва да познава себе си и да знае къде е границата му. За жалост, повечето деца, които играят още не са стигнали до този етап на развитие и се пристрастяват. Няколко часа игра на ден биха довели до положителни резултати, понеже игрите имат развлекателна функция. Но системното стоене по цял ден пред компютъра несъмнено довежда до пристрастяване“. Лъки отбелязва, че играенето на игри може да бъде едно доста полезно хоби, но както с всяко едно приятно нещо не трябва да се прекалява.

А относно паниката на много родители, че в електронните игри има твърде много насилие, което води до агресия на децата, той твърди, че не жанрът оказва влияние върху поведението на подрастващите, а семейната среда. „Не смятам че жанра има сериозно значение, важното е какво вижда едно дете вкъщи и какво е научено да възприема за нормално. Смесването на виртуалния и реалния свят се получава, когато на едно дете не му е обяснена реалната граница между какво е приемливо и какво не. Играл съм множество жанрове и това никога не ме е подтиквало към насилие или подобни изблици“.

По думите му обаче у нас има сериозен проблем с реализацията на електронните спортовете. А причината е, че българското общество все още няма развита идеология за тях. Именно затова изключителни български таланти играят на турнири от световно ниво, но за чуждестранни отбори. „В България те не могат да намерят подходяща среда за развитие в тази насока“, казва той. 

Макар от съвсем ранна възраст Лъки-Мартин да има професионални ангажименти, той все още е и ученик. Именно като такъв той посочва, че образователната система в България е доста остаряла и не взима в предвид нови проучвания за оптимизирано преподаване. Въпреки това младежът отчита, че тя постепенно се дигитализира като това е нещо, което може да тръгне в две различни посоки. „Дигиталният начин на образование предлага много нови начини на работа с учениците като същевременно се учат на основни и важни познания за интернет средата. Проблемът при този начин на образование, е че част от учениците злоупотребяват и бездействат в часовете“.

В часовете по информационни технологии обаче се преподават предимно базисни умения на MS Office. За Лъки в някакъв етап от живота те биха били полезни, но все пак смята, че има доста интересни теми, които могат да се учат в часовете по информационни технологии. „Те ще помогнат за правилното възприемане на онлайн средата“, изтъква той.

Успешният ученик споделя, че трудностите в съчетаването на всичките си дейности преодолява, чрез изграден график за всеки ден от седмицата. „За развлечение използвам най-често почивните дни, когато нямам други занимания. Не смятам, че пораствам прекалено бързо, понеже всяка една активност от ежедневието ми носи удоволствие. Успял съм да си изградя начин на мислене, който да ме развива с всеки изминал ден“, разказа той. 

А относно опасността от пренасищане с IT специалисти, предвид многото хора, които се преквалифицираха в последно време в тази област, Лъки-Мартин все пак твърди, че глад за нови таланти винаги ще има. Причината за това, според него, е много проста - светът се дигитализира с всеки изминал ден. Той обаче е на мнение, че не от всеки става добър програмист. „Излишък на програмисти няма да има. Програмирането ще се превърне в много полезно умение, което ще улесни ежедневието ни. Не всеки може да стане програмист понеже това трябва да се съчетава с характера на човека. Има голяма разлика между програмист и програмист като се има в предвид, че за да получаваш висока заплата и да бъдеш на висока позиция се изисква много труд и знания, които повечето хора не могат да възприемат и разберат“.

Именно в IT сферата вижда и своето бъдеще. „Това е нещо, което изключително много ме влече, поради причината че се променя толкова динамично. Постоянно излизат нови технологии и възможности за развитие. Вярвам, че преминаваме в дигитална епоха, където устройствата ще бъдат неизбежна част от нашето ежедневие, за това съм заложил именно на тази сфера“, подчерта той. 

А сега първото издание на Sea Game Jam, организирано от родното гейм студио Zariba, с чийто екип Лъки-Мартин е сътрудник, организира уникално четиридневно гейминг предизвикателство, което ще започне на 3-ти март и ще завърши с награждаване на най-интересните и вдъхновяващи игри на 6-ти март. В рамките на пролетното събитие на морския хакатон, ви очаква конференция с топ лектори от game dev сектора и конкурс за най-добра българска инди-игра – Sea Game Indie Pitch.

Събитието ще се проведе от 3 март до 6 март в Икономически университет – Варна, които са и партньори на гейм хакатона. Sea Game Jam предизвиква участниците да създадат прототип на игра в рамките на 48 часа, по определена тема, която ще бъде обявена в деня на маратона.

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!