Аниматорът Теодор Ушев обяви за нелегитимен избора на българския филм за „Оскар“-ите. В публикация във Facebook той разказа как е протекло гласуването. Публикуваме поста му без редакторска намеса:
„Точно преди за замина от България се съгласих да участвам в комисията по определяне на българския участник за най-добър чуждестранен филм. Всъщност, отложих билета си, за да участвам.
Трябваше да бъдем 7 човека. Останалите членове на комисията няма да назовавам, оставям на тях да го съобщят.
Ето кой филм ще представи България на „Оскар“-ите
Няма да коментирам и качествата на предложените филми. Протече интересна дискусия, доста смислена, между другото.
Накрая се разбра, че никой не е склонен да отстъпи от принципите си. Резултатът - 4:3 в полза на „Страх“ на режисьора Ивайло Христов (3 гласа имаше „Жените наистина плачат“)
По вкус и цвят, приятели няма. Но направи впечатление поколенческото разделение във вкусовете и възприятита ни...
Но имаше един проблем, който доста ме притеснява.
Извинявам се, че пиша чак сега това, но бях на път, т. н.
И той беше, че от предвидените 7 човека, присъстваха само... 5!
Де факто, ако се брояха само гласовете на присъстващите, резултатът щеше да бъде 3:2 в полза на „Жените наистина плачат“.
Останалите 2 бяха изпратили само гласовете си. Така, на практика, дискусията нямаше никакъв смисъл, защото накрая, така или иначе се събраха картите, и механично беше решен казуса.
Докато единият участник имаше основателни причини за отсъствие (операция - остава въпросът защо не е сменен? )
Той поне беше достъпен по тел. (проведохме рзговор с него).
Другият се беше скрил. Бил недостъпен - там където бил, нямало интернет, нямало тел...?! Кое ли е това място?
Остава за мен въпроса - какъв е смисъла на подобни събирания и дискусии, ако всичко се свежда до елементарен глас?
Ако аргументите остават във въздуха, или някой „велик“ фактор въобще не си е направил труда да чуе или изложи своите ?
За мен, персонално, изводите са ясни:
1. Така полученият резултат е нелегитимен.
2. Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни принципи и авторитети.
3. Аз лично повече няма да участвам в никакви комисии, комитети и прочие безсмислени дейности свързани с Българското кино. Докато не видя реално желание за промяна.
4. В България продължава да има Системен Расизъм, Системен Сексизъм и Системен културен дениализъм.
п. с. моля този статус да не се чете като критика към филма „Страх“. Филмът има своите несъмнени достойнства и качества (камерата на Емил Христов и играта на Светлана Янчева са феноменални) и се надявам на достойното му представяне.)“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар