Неомарксизъм – Гей измерение

11:00, 23 авг 21 25 4218 Шрифт:
Интелектуалецът Автор: Интелектуалецът

Краят на Студената война беляза края на ерата на класическия марксизъм-ленинизъм. Европейската цивилизация ликуваше и прие, че либералната демокрация е безалтернативна и ще възтържествува в света. Глобалната заблуда спрямо другите цивилизации е обект на допълнително есе. Тук ще разгледам, как неомарксистите всъщност превърнаха именно победилата либерална демокрация в почвата, на която идеологията им да възкръсне с нова, по-опустошителна сила.

В течение на последните 30-на години, започвайки в университетите, под претенцията или по скоро под прикритието, че е наука, този процес се разпростря върху цялото общество. Учените във факултетите по социални науки систематично започнаха да налагат „политическата идентичност“ и „социалната справедливост“ не просто като основен, но като единствен ъгъл, от който може да се погледне на света. Това беше в основата на колосална задача за създаването на нова метафизика или нова религия в нашето общество. Посредством „политиката за идентичността“ обществото трябваше да бъде атомизирано на групи в зависимост от пол, раса, сексуални предпочитания и прочее. Във времената на комунизма се говореше „от името на … народа“. Днес на мястото на „народа“ може да се постави всяка една атомизирана група.

Процесът на това разделяне винаги започва със съвсем приемливи и напълно законни кампании за човешки права. Независимо дали става дума за равенство на жените, расизма, гейовете и прочее, точно когато се постигнат разумните резултати, точно когато ситуацията е по-добре от когато и да било, започва внушението, че никога не е било толкова зле. Това е моментът, в който границата на разума се преминава, а целта е тези групи да се окажат не просто равни, а да бъдат признати за по-добри (както арийците е трябвало да бъдат признати за по-добри по времето на Хитлер).

Разумно е да се приеме, че мъжете и жените имат еднаква стойност, но изпълняват различни задачи. За войнстващия хомосексуален фундаментализъм това не е така. След като е постигнато съгласието, че сексуалната ориентация остава в сферата на личните предпочитания, каква е причината за продължаване и дори агравиране на проблема. Отговорът се крие в това дали да си гей означава да те привличат хора от същия пол или да си част от грандиозен политически проект. Неизброими са статиите на лидерите на общественото мнение на гей общността, в които се прави ясна разлика между това да правиш гей секс и да си истински гей. Тоест еднополовият секс е необходимо, но крайно недостатъчно условие да си част от гей обществото. Необходимо е да имаш определени виждания за сексуалност, идентичност, общност и най-важното, да подкрепяш борбата.

Европейската цивилизация и другите!

А коя всъщност е борбата? Появил се в началото на ХХ век плакат, показва структурата на капитализма – в основата са работниците, на техни плещи са стъпили капиталистите, над тях идват военните, следвани от духовенството, монарха и като венец отгоре е доларовият знак на капитала. Пряката връзка на идеологията за социалната справедливост с марксизма е, че отново се бори с подтисничеството и експлоатацията на капитала. Нивата в пирамидата, разбира се, са други, като най-отгоре е белият хетеросексуален мъж християнин. Подтиснатите в тази нова версия са хомосексуалните, особено цветнокожите, жените, транссексуалните и прочее. Марксизмът обещаваше справедливо разпределение на благата и освобождаване на пролетариата. Новата версия претендира за отнемане на властта от патриархалните бели мъже и справедливото й поделяне сред всички малцинствени групи.

Либералната левица избягва открито да се самоопределя като марксистка, но връзката прозира в идеята й за обществото. Тя не го приема като една изключително сложна система на традиции и доверие, изградени и укрепнали в течение на вековете, а единствено като функция на властта. Никой не би оспорил властта като съществуваща сила в света, но освен нея има любов, доброта, прошка… Но както за традиционните марксисти, така и за тяхната нова версия всичко в живота е политически избор и политическо действие. И пак като ортодоксалните марксисти, най-важното действие е „деконструирането“. За тях то е толкова важно, колкото е „съграждането“ за всички останали хората. (Интересно е, че академичната общност, в която тези идеи се зараждат и развиват иска да деконструира всичко, освен себе си.)

Първата задача, която неомарксистите си поставиха беше да нападнат, ерозират и разрушат онова, което доскоро изглеждаше ясно и определено. Фрапантен пример е твърдението, че категориите мъжко и женско не са биологично, а културно обосновани. Те, както и расата, не са основна реалност, а социален или културен конструкт.

Следващата стъпка беше да се отмести традиционният за марксистите дискурс от „класовата борба“. Тя трябва да бъде променена, за да се обхванат новите политически субекти – расови, религиозни, национали и сексуални малцинства, женски, екологични и най-общо анти-институционални движения, имащи антикапиталистически характер. Рухването на капитализма остава основна цел и това, че досегашните опити не са успели не означава, че при сегашния няма да е друго. За социалистическата борба всяко ново социално движение е полезно. Разнопосочната борба на всяка група – етническа, феминистка, религиозна, екологична, градска, антирасистка или сексуална – дава енергия на социалистическото движение. Но само обединени под неговата шапка те могат да преследват и постигнат целите и нуждите си. Призивът: „Пролетарии от всички страни съединявайте се“ придобива нов звучене, заменяйки „пролетария“ с представителите на новите групи. Така се появява и новият експлоатиран, заместващ работническата класа. Лъкатушейки между Втория интернационал, Ленинизма, Коминтерна и Еврокомунизма се изгради съвременната неомарксистка идеология.

Отново в синхрон с традиционния марксизъм и тази идеология е изпълнена с неясноти и противоречия. И сега, както и преди, това не се оказва никаква пречка. Противоречията не се преосмислят, както би направил търсещият истината. Следвайки диалектиката на Хегел, че се напредва чрез противоречия, цялата абсурдност, на която се натъква идеологията, не се приема като обезпокоителна, да не кажем лицемерна, а като полезна.

Оръжията използвани от днешните марксисти са само осъвременена версия на употребяваните от предшествениците им. „Врагът на народа“ е заменен с расист, сексист, хомофоб ... Идеологическите автори се стремят да дискредитират всяка идея за вродена човешка природа. Отричането й стига до прекъсването на връзката със здравия разум. Под маската на наука се крият политически претенции, анализите се заместват с политическо очерняне и личностни обиди.

За да не се попадне под тези удари, се изискват публични признания за лоялност към системата. Съгласието с неща, в които не вярваме. Вярата в неща, в които няма как да се вярва. Отсъствието на съпротива към неща, към които повечето хора изпитват силно желание за съпротива. Всеки живял в тоталитаризъм знае колко унизително и разрушително за личността е всичко това.

(Следва продължение - Неомарксизъм – Феминисткото измерение)

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 1
1 Изкривяване на истината 14:08, 23 авг 21

Анонимните статии нямат стойност.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама