Хора с биографии създадоха София

10:50, 21 юли 21 / София 25 3468 Шрифт:
Ирина Иванова Редактор: Ирина Иванова

Писателят и дипломат проф. Кирил Топалов разказва историята на три поколения столичани в сборника си „Софийски истории“. По думите му това са достойни хора с биографии, които са изградили София в периода от Освобождението през 1878 г. до 9 септември 1944 г.

Това е историята на нашите дядовци, включително на моя, които участваха в борбите за самостоятелна Българска църква, подготвиха и вдигнаха Илинденско-Преображенското въстание, сражаваха се по фронтовете на войните за национално обединение от 1912 до 1918 г. Те бяха хора, които се опитаха да запазят цялостта на България, която се нарушаваше от липсата на Македония“, заяви в интервю за БГНЕС проф. Топалов.

„Хора и улици“: Министрите с вид на провинциални учители, но пък офицерите са изискани...

Той припомни, че над една трета от съвременните българи са наследници на бежанците от Вардарска и Егейска Македония. За тях защитата на българската идентичност на Македония е от изключително значение. От 1945 г. съществува нова държава. Тя е създадена от Коминтерна, Тито, Сталин и Димитров, но тя съществува. Ние признаваме тяхната съвременна идентичност след 1945 г., но на тях това не им стига. В РСМ искат да им признаем съществуването на македонска народност още от Средновековието. Доскоро искаха да им се признае от Античността, но гърците ги поставиха на място. Накараха ги да пренапишат учебниците и да се откажат от античната история“, припомни проф. Топалов.

Борбите на македонските българи са засегнати в неговите „Софийски истории“, защото в столицата е концентрирана голяма бежанска общност. Героите, чрез които ни представя своите вълнения, коментари и спомени са реално съществуващи лица.

Разказвам мои лични истории с моя дядо борец във всичките тези войни и борби, с неговия син, моя баща, страданието му по лагерите. 4-5 от историите са автобиографични. Ранното ми детство мина в Подуяне, в буржоазната му част – „Оборище“ и „Черковна“. Втората част – юношеството ми мина в Боянските ливади“, въвежда ни бившият дипломат и пояснява, че на двете места живеели и живеят интересни хора със своите съдби, страдания, радости, надежди и със своите смешки, както пише по-късно издателят за книгата.

„Хора и улици“: Когато София беше по-модерна от Цариград

Той посочва, че кварталите на стара София са имали дух, специфика и уникалност, която е създадена от хората, които са живеели в тях. Според него днешните „Красно село“, „Подуяне“, „Бояна“, „Симеоново“ и „Драгалевци“ били села, дори в името на един от тях това се е запазило и до днес.

Помъчил съм се, описвайки ранното ми детство на „Оборище“ и „Черковна“, да потърся онази специфика, която е там, тъй като това е средно буржоазен район. Там живееха учени, мнозина професори, много юристи, лекари, инженери, хора получили образование в чужбина. Там живееше една заможна прослойка, която преди 9 септември можеше да си купи едни от най-големите и разкошни апартаменти, в един от най-хубавите квартали на София“, заяви проф. Топалов.

Той си спомня и за тежките репресии, които комунистическата власт стоварва върху живеещите там. „Бяхме съвсем малки деца, но ни правеше впечатление как спира някакъв камион пред някоя от жилищните кооперации. Изкачат 3-4 момчета с лента ОФ и пушки на рамо, тичат нагоре, като че ли някой ще им избяга. След това разказваха какво са правили. Влизат вътре, хората закусват, обядват или вечерят. Те ги вдигат от масата, дояждат им яденето с техните прибори, след което се сбиват кой какво да вземе от този апартамент – килими, картини, дрехи, прибори, съдове. В това време вече са натоварили хората от този апартамент в камиона – мъжете заминават по лагерите, жените и децата изселени някъде далеч по провинцията. Това беше ежедневие“, казва той и добавя, че хората се завръщали след 10-15 години, но деца и бащи не се познавали, а някои никога не се завърнали.

Един от емблематичните герои в книгата „Софийски истории“ е Жоро Павето. Освен, че авторът „влиза“ в обувките му, реално съществува и такъв човек и те са цели двама, които преминават през затвора заради убийство.„Много е страшно кой реално е Жоро Павето. Доста порових по този въпрос. Въпросният Жоро Павето е внук на д-р Кръстьо Кръстев, създател на кръга „Мисъл“ заедно с Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров. Намерих му снимка от съдебния процес, понеже го хващат, след като той убива една жена в градинката „Св. Троица“. Хващат го, има съдебен процес и го хвърлят в затвора за доста време. Едно много красиво и много интелигентно момче. Явно някакъв комплекс е имал, някаква фобия, нещо да си връща, но лошото е, че си връща на хората“, разяснява университетският преподавател.

Целта, която си поставя проф. Топалов с разказа е метафорична. Чрез разказа за масовия убиец той иска да ни върне в едно тоталитарно общество, където всеки се е страхувал и е преценявал всяка една дума преди да я произнесе, за да не бъде докладван на властта. Тогава София, а и България изтръпна от слуха, че човек броди в тъмното с паве или камък, в някаква мрежичка или торбичка и удря отзад по главата. Хората започнаха да се прибират преди да се стъмни, мъжете чакаха жените си след работа, всички се оглеждаха. Аз се помъчих да внуша идеята, че това е една метафора за едно време, когато всеки можеше с нещо да те тресне по главата изневиделица – я съседите ти да напишат донос какво си говориш с гостите, я колеги да напишат донос срещу теб и изведнъж изчезваш – отиваш в лагер или ти затварят границите“, потапя ни Топалов в сюжета на един от разказите му.

Румбата пък е от онези персонажи, които обществото възприема като луди, но те пък винаги намират как да кажат своята истина на висок глас. „Той стоеше на „Черковна“ и „Оборище“ и държеше речи в защита на политиката, която се водеше през 1947-48 г. Ние разбирахме, че всичко, което говори, има друг подтекст, но не го закачаха, докато не почина Георги Димитров. Той отново се появи на кръстовището, ние децата непрекъснато го следяхме, защото ни беше интересен. Той викаше: „Тиранинът умря, тиранинът умря, но не се радвайте, малките тиранчета са по-страшни“ и на другия ден го нямаше, изчезна“, разказва проф. Топалов съдбата и историята на героя си.

Знакова е и третата история, която ни отвежда на ул. „Чамкория“ 3, където се намира родният дом на автора. Тя се е случила по време на бомбардировките през Втората световна война, когато Кирил е още бебе.

Книгата ми разказва историята на хора, които са изградили физиономията на София – управляващия град на България. Това са личности с биографии. София е град с история, а когато имаш история, имаш и бъдеще, обобщава проф. Кирил Топалов. 

***

Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във FacebookInstagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!

Напишете коментар
Коментари: 2
1 Анонимен 15:16, 21 юли 21

Абсолютни глупости! Не мога да разбера, това , че някой е "професор" / набоследък тази титла се дава като тиквено семе/ може да си измисля и да твърди , ч е е истина? Жоро Първи павето беше тъп, грозен и глухоням изнасилвач. Жоро Втори пък беше съмнително дали е точно човекът , който е арестуван и разстрелян. Другите неща няма да коментирам, защото някои си мислят, че споменавайки ул. Оборище вече са аристократи. Селянинът остава селянин./SOS/

2 Пановаони 13:00, 27 юли 21

Интересен, честен, талантлив и ерудиран интелектуалец! При това защитник на каузата а Македония!!! Само дано оценява и положителните страни на социализма, когато направи солидна кариера! А и след това си уреди положението...

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама