България е сред страните от Европейския съюз с най-малко хора, наети в медиите. По приблизителна оценка те са по-малко от 3 хиляди души. Това сочат данни на „Евростат“, разпространени по повод 3 май, Международния ден за свобода на пресата.
Няма разбивка по конкретно професионално занимание, а само са описани заетите в издателска дейност, и то с уговорката, че данните са с ниска достоверност. Съгласно тях във възрастовата група 20-64 години в България през миналата година с издания - от книги, през списания и вестници до брошури и карти - са се занимавали около 4500 души. Като журналисти сред тях са отбелязани 3014 души.
Още надолу: България се срина до 112-то място по свобода на словото
Това са около 0.15% от заетите в България (малко над 3.1 млн. души), което нарежда страната наравно с Румъния на последните места в ЕС. Освен това още по-малко са журналистите в частния сектор, като се има предвид, че БНТ, БНР и БТА са големи работодатели.
Състоянието на обществените медии е често критикувано за поставянето им в зависимост от властта - чрез назначаването на лоялни на управляващите и контролирането им през бюджетите за дейността им. В частните медии проправителствените пристрастия често дори не се прикриват.
Снимка: CanstockPhoto
Според „Евростат“ през миналата година в ЕС са работели 393 хиляди журналисти в 21 държави, за които има данни. Това са средно 0.2% от всички заети, а като цяло в 27-те страни членки всички, ангажирани с издателска дейност, са почти 790 хиляди (0.4% от заетите), включително технически персонал.
Средният показател за ЕС за това колко мъже и жени работят като журналисти показва леко предимство на мъжете (54% срещу 46%), но в България е известно, че това е една от най-феминизираните професии.
Близо 400 журналисти са били задържани по света през 2020 г.
В 21 държави-членки разпределението по възрастови групи е приблизително по една трета: под 35 години (34%), 35-49 години (35%) и над 50 години (32%).
Що е журналист?
Формулировката в класификатора на ЕС за това що е журналист показва, че тя е по-широка от разбирането за професията като включваща репортери и редактори. В нея са например дейности като „проверка на стила и граматическата чистота на съдържанието“, а това в по-големите редакции се прави и от коректори, но пък отделно се регистрират фоторепортери и видеооператори.
За журналисти са смятани и автори на рецензии за филми, спектакли и културни събития, а често в България това са външни за медиите автори, канени като гости, предаде „Дневник“.
***
Важното за теб е на Topnovini.bg! Последвай ни във Facebook, Instagram и Twitter, ела и в групата ни във Viber! Значимите теми и различните гледни точки са още по-близо до теб! Всички са в социалните мрежи – ние също, чети ни!
Добави коментар