Сърбежът е неприятно кожно раздразнение, което предизвиква желание за почесване. Така го определя немският лекар Самуел Хафенрефер през 1660 г. С усещането, което предизвиква сърбежът, не се занимават само учени, но и световни поети. Дори в произведението „Ад“ на Данте Алигери фалшификаторите се наказват със сърбеж, който с нищо не може да бъде облекчен. Описва се като едно от най-неприятните чувства, което човек може да изпита. Разчесването води до моментно успокоение, но не винаги е решение на проблема. Дерматолозите наричат този процес цикъл на сърбеж-чесане, но защо се получава?
Според много учени сърбежът и съпровождащият го рефлекс на чесане са развити у хората като защитна реакция за предпазване от насекоми и отровни лепкави растения. Тази теория донякъде обяснява появата на моментно раздразнение, но въпреки това не изяснява как точно действа сърбежът. Дълго време се е смятало, че сърбежът е лек вид болка. През 1987 г. немският учен Х. О. Хандвъркър опровергава тази теза, като заедно с колегите си провежда експерименти, които доказват, че двете усещания са напълно различни и независими едно от друго. След дълги изследвания (през 1997 г.) групи от Швеция и Германия публикуват откритието, че причината за това усещане е наличието на специален нерв, който е отговорен за сърбежа. За разлика от нервите за болка, които покриват изключително малка повърхност (колкото върха на игла), нервите за сърбеж могат да доловят усещане на няколко сантиметра разстояние. Нервните им фибри са бавни при придвижването на информация, което обяснява по-дългото време, необходимо на сърбежа да стане непоносим, както и за успокояващото действие на почесването. Други учени се занимават с проследяването на тези нервни фибри чак до гръбначния мозък, а и до главния. В последния те откриват части, които се активират при сърбеж. Това е същата лимбична система, която е изградена от няколко структури на главния мозък и е отговорна за регулацията на функции като тези на вътрешните органи, обонянието, поведението, емоциите, паметта, съня и други. Тази лимбична система отговаря и за локализирането на сърбежа и довежда до емоционален отговор и двигателни действия за чесане. От това става ясно, че сърбежът е неразделен от желанието за почесване и може да се задейства или химично - например от слюнката на комар, или механично - от гъделичкането на краката на насекомите.
Въпреки тези открития много основни неща свързани със сърбежа са все още неясни. Рецепторите на тялото за болка и докосване служат за защитеното ни придвижване в околната среда и изпълняват функцията на аларма при наличието на опасност и вреда. Но за какво ни предупреждава сърбежът и защо понякога едно леко докосване може да го предизвика, а друг път усещането е просто за гъделичкане? И още по-интересното, как може да се предизвика сърбеж само от четене за усещането?
Регистриран е случай за подлудяващ сърбеж при жена от Масачузетс (САЩ), известна като М. След като получава херпес зостер, болезнен кожен обрив върху скалпа, М. преминава успешно през лечебен период, след който обаче получава непрестанен сърбеж на дясната част на главата си. Чесането на определеното място води до временно облекчение, но не успокоява засегнатата кожа. Сърбежът е толкова непоносим, че М. често се събужда, откривайки кръв по възглавницата си, резултат от непрестанното чесане през нощта. М. изпробва различни тактики: от лосиони и медикаменти, до носене на шапки и компреси по време на сън, като резултатът е, че нищо не помага и пръстите на ръката ѝ отново и отново се връщат на въпросното мястото. След време косата ѝ спира да расте на съответната част от скалпа и кожата ѝ е заменена от постоянна коричка. Изследвания не показват наличието на зачервяване, гъбички, люспи, обрив, или друго заболяване, което може да обясни постоянния сърбеж. Биопсия на кожата, показала, че 96% от нервите са загинали и въпреки това усещането за раздразване оставало. Една сутрин М. се събужда със странна заленикава течност, стичаща се по лицето ѝ и след преглед от лекар се оказало, че през нощта чесането е станало толкова яростно, че ноктите ѝ са пробили черепа и са стигнали до мозъка. Шокиращо!
След доста време и различни лечения при М. непрестанното желанието за чесане започва да се контролира, но усещането за сърбеж продължава. Въпреки многобройни изследвания, така и не се разбира дали сърбежът на М. е предизвикан от психическо или физическо заболяване. Това е само един пример за това, как все още не знаем достатъчно за усещанията на човешкото тяло.
Сърбежът от научна гледна точка
10:00, 24 апр 21 / Любопитно
25
3074
Шрифт:
Добави коментар