За националните комплекси, късата памет и… самочувствието

10:00, 19 мар 21 25 2161 Шрифт:
Симеон  Иванов Автор: Симеон Иванов

Товарим световнопризнатите българи с прекомерни очаквания, защото страдаме от колективен комплекс за малоценност, отчасти породен от твърде късата народна памет, написа Андрей Арнаудов. А от разразилата се дискусия покрай мнението на режисьора Иван Добчев относно Мария Бакалова дори няма нужда - и той, и тя просто носят отговорностите, естетиката и смисъла на времето си, добави той.

Но за да „лекуваме“ националните си комплекси и късата памет, трябва да си дадем ясна сметка откъде произлизат. В основата им можем да намерим един първоизточник – ниското самочувствие, това на общността в нейната целокупност.

„Непоискано мнение с Андрей Арнаудов“: За националните комплекси, Мария Бакалова и нещо лично

Какво е общото между самочувствието и прекомерните очаквания към успелите извън граница българи?

Успехите на Григор Димитров, Кубрат Пулев, а вече и Мария Бакалова, както и на всички останали успешни българи, представляват малките радости в ежедневието на иначе унилата ни нацията, повод за краткосрочна гордост. Хората просто искат повече такива моменти, оттам идват и прекомерните очаквания.

А когато вземем предвид как в много класации сме на последните места, или на първите, ако фокусът е негативен, то тогава успехите на българите на световната сцена се превръщат в истинско избавление. Сякаш се хващаме като удавник за сламка, а техните успехи използваме за заместител на изгубената национална гордост.

Именно така можем да си обясним и реакциите в обществото ни след неизбежните им провали и грешки по пътя, което води и до отрицанието на качествата им. Или защо Григор Димитров е длъжен да заздрави психическата си издръжливост, за да донесе титла от Големия шлем на народа си.

Погледнато през тази призма големите очаквания, с които ги товарим, са по-скоро закономерен резултат. Дали тези очаквания помагат е друг въпрос, по-скоро не. По-притеснителен определено е откровеният хейт на общо основание към успелите на международно ниво, с който някои подхождат. В това число и омаловажаването на постиженията им. Тези неприятни черти на родния манталитет заслужават отделен, обстоен анализ, но цялостното обществено озлобяване също има пряка връзка с проблемното национално самочувствие, а за да го „лекуваме“ трябва да потърсим причините, които го подхранват.

Корените

Проф. Божидар Димитров споделяше мнението, че българският народ страда от ниско самочувствие, което се дължи до известна степен на петвековното османско владичество. Можем да приемем, че в робството е историческият генезис на ниското самочувствие, но в настоящето има още редици фактори, които го подхранват и заслужават внимание и обследване.

Негативизъм, песимизъм и апатия към всичко заобикалящо

Сред модерните „девизи“ на българското общество са „Съсипаха я тая държава“ и „Никога няма да се оправим“. Пламъкът в очите и изказванията, както и амбициите на революционерите, обществениците, следосвобожденските политици и военни изглеждат отдавна забравена отживелица. И двата девиза са красноречиви за нагласите в общество. Но освен контрапродуктивни, изкарват наяве склонността към размиването на индивидуалната и обществена отговорност.

Държавата не е била просто „съсипана“ от политици, западен империализъм или „соросоиди“, а и от колективните (без)действия на обществото и неговите членове, както и от стремежа към самостоятелното оцеляване за сметка на всички и всичко. Вторият „девиз“ пък разкрива абдикация от борбата за постигане на колективни цели.

Негативизмът, песимизмът и апатията са превзели масовото съзнание и водят до една особена форма на унилост в обществото. А тяхното превръщане в социална норма до установяването на един омагьосан кръг. Тези характеристики на народния манталитет не са единствено плод на психическа настройка, те са пряк продукт от икономическия статут и състоянието на заобикалящата среда. Оттук следва, че е неизбежно и самочувствието да страда.

Демография и обществена енергия

Не бива да бъде подценяван и демографският аспект. Трудно можем да очакваме от по-възрастните поколения самостоятелно да бъдат стожери на национална гордост и самочувствие, предвид, че пред очите им, в годините на късния социализъм и ранна демокрация, са ерозирали държава, общество и ценности. Същевременно младите необременени поколения, които носят и енергията и силата на духа, в голямата си част не живеят и не се развиват в собствената си страна. С други думи, е нормално при една нация с демографските характеристики на нашата да се наблюдава липса на обществена енергия и динамика.

Лесно на думи, трудоемко на практика

На база гореизброените фактори можем да извлечем и рецептата за изграждане на самочувствие. Тя минава както през повишаване на благосъстоянието на масовото население, така и през овладяването на демографските тенденции. Но в основата на всичко стои образованието, което е в пряка връзка както с икономиката, така и с демографията.

И именно тук се намесва националната памет, за която Андрей Арнаудов пише. Тя не би могла да бъде съхранявана и разпространявана само благодарение на усилията на хора като Кеворк Кеворкян. За да използваме паметта като метод за изграждане на национално самочувствие, тя трябва да бъде дълбоко вкоренена в образователната система.

Само се замислете на колко от българските постиженията и успехи не се отделя достатъчно внимание в училищната подготовка. Къде остава подробното изучаване на хора като проф. Иван Шишманов, ген. Владимир Вазов, ген. Иван Колев, кап. Димитър Списаревски (има още безброй примери), или някои от творческите, научни и спортни успехи по време на тоталитарната епоха, за която продължаваме да си заравяме главите като щрауси в пясъка? Впрочем, има сдружения и организации, които работят точно в това направление, което е обнадеждаващо и заслужава адмирации.

Рим не е построен за един ден

Пътят на изграждане на национално самочувствие, „лечението“ на комплексите и подхранване на паметта, и всички взаимосвързани аспекти, е много дълъг. Изисква се концентрирането на голяма обществена енергия, но и изготвянето на дългосрочна държавна политика, дори на национална доктрина. Първо обаче се изисква да повярваме в самите себе си, и индивидуално и колективно.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама