БНБ: Има риск за бюджета, ако епидемията се влоши

11:52, 12 мар 21 / Политика 25 3234 Шрифт:
Цветилена Симеонова Редактор: Цветилена Симеонова

Евентуално влошаване на Covid епидемията в България или в световен мащаб носи рискове за изпълнението на бюджета на държавата. Ако те бъдат реализирани, дълговата тежест на страната ще нарасне повече от очакваното. Това предупреждава БНБ в последното издание на своя „Икономически преглед“, пише „Капитал“. В него централната банка отделя специално внимание на средносрочната бюджетна прогноза на правителството, която обхваща периода 2021-2023 г. и посочва четири риска пред изпълнението ѝ.

Бюджетът на държавата за тази година е планиран на дефицит от 4.9 млрд. лв. или 3.9% от очаквания БВП. Една част от екстра разходите са заради COVID-19 и предприетите антикризисни мерки, но през следващите две години се планира натискът по тази линия да намалява. Така през 2023 г. Министерството на финансите залага, че ще е успяло да свие бюджетния дефицит до 1.8% от БВП. Анализаторите на БНБ обаче имат някои резерви.

Концесионерът на Летище София отрече да има нарушения

Червените лампички според централната банка

Най-голямото предизвикателство пред изпълнението на българския бюджет е разбираемо пандемията. Поредно влошаване на епидемичната обстановка (каквото се наблюдава в момента) означава, че икономиката се отдалечава от заложения от Министерството на финансите сценарий на възстановяване, а в следствието е по-малко от планираните приходи. „Това би създало рискове пред постигането на бюджетните цели през прогнозния период и би довело до по-значително нарастване на дълговата тежест за страната“, предупреждават от БНБ.

Управляваното от Кирил Ананиев ведомство планира за тази година консолидираните приходи в бюджета да са с 10% над миналогодишните заради очаквания ръст на заплатите (включително от увеличението на минималната заплата и минималния осигурителен доход) и съответно повече потребление и постъпленията от данъци и осигуровки.

Плюс в приходите за 2021 г. са средствата от ЕС, които нарастват с 44% заради „Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС“, както и постъпленията от първоначалното плащане по договора за концесията на летище София. Усвояването на помощите от ЕС обаче може да се окаже по-бавно от планираното, а приходите от летището може въобще да не се реализират предвид кризата в авиацията заради пандемията, посочват от БНБ.

В същото време правителството увеличи с 30% заплатите в институции, натоварени с дейности по овладяване на пандемията, и с 10% в останалите ведомства. Допълнително всеки месец се начисляват по над 100 млн. лв. за добавки към пенсиите, като и по 1000 лв. към заплатите на работещите на първа линия медици. Тези разходи бяха обявени като временни (добавките например са до март), но централната банка има някои притеснения - подобни разноски са трудно обратими при влошаване на икономическата среда в средносрочен план. А това означава, че планираното свиване на бюджетните дефицити през следващите години (и съответно поетият нов дълг за финансирането им) може да не се осъществи по план.

Ако дупката между приходите и разходите нарасне, тя ще трябва да се покрие с още дълг. С приемането на бюджета за тази година правителството увеличи таванът за възможен нов дълг до 4.5 млрд. лв., а в средносрочен план бюджетната рамка предвижда задлъжнялостта на страната да се повиши от 23.5% от БВП през 2020 г. до 28.2% в края на 2023 г. Средствата ще се използват за рефинансиране на дълг в обращение (през 2022 и 2023 г. падежират две големи еврови емисии за съответно 1.25 млрд. и 1.15 млрд. евро), покриване на планираните бюджетни дефицити и обезпечаване на фискалния резерв.

Над 1 млрд. лв. са дадени на пенсионерите в пандемията

Обяснете тези разходи

Разходите за 2021 г. нарастват с 9% според разчетите на правителството. Увеличението се дължи на няколко големи фактора - повече трансфери и помощи за домакинствата и пенсионерите, средства за програмата за субсидиране на заетостта 60/40, повече разходи за НЗОК и заплати за медицински специалисти, увеличените заплати в бюджетния сектор.

Очакванията са тези екстра разходи да доведат до дефицит от 5% от БВП през 2021 г. по методологията, която ЕК използва за целите на процедурата при прекомерен дефицит и дълг. Структурният дефицит по тези сметки в сектор „Държавно управление“ ще бъде -2.4% през тази година и трябва да се свие до -1.6% към 2023, което е над допустимите -1% според ЕК.

Добрата новина е, че Брюксел отмени временно последствията от превишаването на тези ограничения, за да могат държавите членки да харчат толкова, колкото е нужно, за да преодолеят последствията от пандемията.

Лошата е, че ЕК също така ще прегледа отблизо направените и планираните разходи. За да бъдат отчетени като еднократни, те трябва да са с временен характер, да са съобразени с конкретната ситуация в страната, тяхната ефективност и целесъобразност да се оценява регулярно. Според БНБ един от рисковете е някои от разходите на България да не се вместят в това определение. „Пример за разходи, които е възможно да не бъдат приети за извънредни от ЕК и да влошат оценката за коригираното салдо на сектор „Държавно управление“, са заложените в бюджетната рамка за 2021 г. доплащания към пенсиите и разходите, свързани с увеличения размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст“, посочват от БНБ.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама