Поглед назад: Князът на България е освиркан от студенти

08:00, 17 яну 21 25 2592 Шрифт:
Станислав Бояджиев Автор: Станислав Бояджиев

На фона на шокиралите света събития във Вашингтон, е добре да припомним, че както демокрацията не изключва ексцесии, така и, че подобни атаки са се случвали нееднократно и у нас. Палмата на първенството на най-сериозния протест у нас се държи от Софийският университет. Събитието се случва в контекста на напрежението между управляващата Стамболовистка партия и опозицията. Парадоксално е, че именно стамболовистите са отговорни за закона от 1904 г., с който се провъзгласява висшето учебно заведение за университет и получава автономия. Това става само две години преди скандала, известен като освиркването на княз Фердинад І Български. Случаят е шеметен и неочакван в тогава младата ни Трета българска държава.
 
Народният театър е построен и предстои откриването му. Избраната дата е 3 януари 1907 г. Комитетът, който е натоварен с организацията, подбира внимателно хората, които да присъстват в залата. Най-важното място - в ложата до сцената, е отредено за княз Фердинанд I. Покани получават дипломати, общественици, интелектуалци, много военни. За студентите са отпуснати покани за едва 60 места. Те намират този жест за унизителен и демонстративно ги връщат на просветния министър Иван Шишманов. Чувстват се обидени и не разбират защо за офицери от Софийския гарнизон са определени предни места, а за техните професори - задни. Немалко студенти са развълнувани и от революцията в Русия през 1905 г. и много "модерно" тогава за времето си, са настроени антимонархически.

В ярък контраст с настроенията им, царят на българите, внук на френски крал и любимец на своята майка, разполага с невероятно красиви каляски и решава да устрои пищно представление, достойно за велик монарх. Кортежът е посрещнат не само от намусена тълпа, но и от летящи снежни топки. Острият шум от пищялки и свирене с уста обърква конете, опъва нервите на пътниците и излага най-висшата власт пред чуждестранна публика. Студентите и преди са подкрепяли демонстрации на недоволни работници, но сега атаката е срещу олицетворението на държавата - Н.В. Не стига злепоставянето пред чужденците, но князът е придружен от гостуващият му в момента по-голям брат Филип. Потомъкът на Краля Слънце, Фердинанд вероятно си е представил ешафод, палач и опашка от осъдени, но времената са други. Глави не хвърчат, но полицията здраво пердаши. Има ранени, има и арестувани. Празникът е помрачен, а последствията - още по-мрачни.
 
Веднага, на следващия ден, правителството реагира с указ, който закрива учебното заведение за срок от половин година. Уволнени са всички преподаватели. Сред обществото няма съмнение, че отговорен за светкавичната реакция е лично князът, още повече, че един от създателите на университета и министър на просветата, Иван Шишманов, подава оставка в знак на протест. Без заплата и работа се оказва и соченият от мнозина като главен организатор на освиркването руски физик и професор в университета Порфирий Бахметиев, който още от 1890 г. живее и преподава в България. Той е уволнен за "вечни времена". Говори се, че при личните си срещи с Н.В.Фердинанд І, е настоявал да го запише студент, за да получи образование и диплома. Поведението на руснака може да се тълкува като високомерие, още повече, че и без диплома Н.В. вече е прочут учен - ботаник. Опитът на академичната общност да организира протест няколко дни по-късно (на 8 януари), завършва с обсада на университета от полиция. Извършват се още арести и се интернират студенти.

И така, учебната година е провалена, а следващата, при продължаващото управление на стамболовистите, също става част от кризата. Вместо с времето да се разпръснат, облаците се сгъстяват. Европейският печат вече не е доброжелателен към княза на младата ни държава, а видни интелектуалци като Константин Иречек и Иван Вазов не крият гнева си. Новият министър на просветата Никола Апостолов регистрира жалък опит да поднови занятията за учебната 1907/1908 г. Назначава чуждестранни преподаватели, след като поканените само част от старите да се върнат отказват. Нашите професори заявяват, че биха се съгласили само при условие, че бъдат възстановени на работа всичките им колеги. Но истинската катастрофа е броят на записаните студенти - само около стотина. Преди боя пред Народния театър са били 1300. При това е сигурно, че голяма част от записалите се, са чиновници, принудени от правителството. Чуждестранните преподаватели стават мишена за подигравки от неправителствения печат и бързо си заминават. Всичко това, приличащо на клоунада в цирк, приключва едва през януари 1908 г., когато една от първите стъпки на дошлата на власт Демократическа партия, е да върне всички, студенти и преподаватели, по местата им отпреди кризата.

Така първият голям протест завършва със сериозна поука за управляващи и монарх. Недоволството вътре и извън държавата стига до всеки и е широко коментирано. Негативите от налагането на рестриктивни мерки, рефлектират върху управляващите, които в условията на демокрация, закономерно губят властта и в крайна сметка са заменени от опозицията. Ето защо се взимат предохранителни мерки за по-лесното в бъдеще потушаване на подобни тежки случаи. Законодателно е премахната автономията на университета, а на студентите е забранено да членуват в политически партии. Позволява се намесата на администрацията както при назначаването на преподаватели, така и при дисциплинарните наказания за студенти, въвлечени в протести. Извън учебното заведение, натискът върху опозиционния печат се засилва със съдебни процеси. Но това са дребни подробности предвид факта, че по това време България показва, че е свободна държава, в която никой не се притеснява да протестира. Дори срещу най-висшата власт - монарха.     

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама