Следваща станция "Жолио Кюри"

10:00, 28 дек 20 / Поглед назад 25 4187 Шрифт:
София Бояджиева Автор: София Бояджиева

На повечето от нас е добре позната станцията на Софийското метро "Жолио Кюри", но дали знаем на кого е кръстена тя. Всички са чували за Мария Кюри, полско-френски физик и химик, първопроходец в областта на радиологията. Тя е носител на две Нобелови награди и единствената жена с две Нобелови награди в различни сфери на науката – физика (1903 г.) и химия (1911 г.). Знаменитите ѝ постижения са развитието на теорията за радиоактивност (термин, въведен от нея), разработването на техники за изолиране на радиоактивни изотопи и откриването на два нови елемента: Полоний (Po) и Радий (Ra). Тя споделя първата награда със съпруга си, Пиер Кюри, който също е знаменит учен и един от първите изследователи на явлението радиоактивност. Къде тогава се вписва Жолио Кюри?

Жолио-Кюри не е един човек, а двама - Ирен Кюри и Фредерик Жолио, които след брака си приемат обща фамилия. Ирен е най-голямата дъщеря на Мария и Пиер Кюри, която подобно на родителите си се занимава с физика и химия. Към края на докторантурата си в Radium Institute (днес Институт Кюри) в Париж през 1924 г., приема предложението да преподава прецизни лабораторни техники за радиохимичната изследователска дейност на химичния инженер Фредерик Жолио и впоследствие се омъжва за него.

От 1928 г. съпрузите обединяват научните си интереси и фокусират вниманието си върху изучаване на атомното ядро - центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и чиято структура определя химичния елемент. След съвместни експерименти откриват елементарните частици позитрон (изгражда антиматерията и е античастица на електрона) и неутрон (има нулев електрически заряд), като не успяват да обяснят значението на резултатите си. Поради тази причина, по-късно откритията са приписани съответно на Карл Дейвид Андерсън (Нобелова награда за физика 1936 г.) и Джеймс Чадуик (Нобелова награда за физика 1935 г.). Значението на тези открития е сравнимо с това на електрона от Джоузеф Джон Томсън (Дж. Дж. Томсън) през 1897 г., защото категорично измества теорията на Джон Далтон, че атомът е твърда сферична частица. Атомът се състои от плътно централно ядро с положителен електрически заряд (изградено от положително заредени протони и електрически неутрални неутрони), заобиколено от облак отрицателно заредени електрони.

През 1934 г. семейство Жолио-Кюри прави научно откритие, изградено като продължение от работата на Мария и Пиер Кюри. След успешното изолиране на естествено срещани радиоактивни елементи от Кюри, семейство Жолио-Кюри постига огромната мечта на всеки алхимик - възможността да се превърне един елемент в друг. За жалост, резултатът не е злато, а радиоактивен Азот (N), създаден от Бор (B), последван от радиоактивни изотопи на Фосфор (P) от Алуминий (Al) и радиоактивен Силиций (Si) от Магнезий (Mg). По онова време са се използвали много радиоактивни материали в медицината и това откритие е предложило изключителна възможност за бързо и лесно синтезиране на радиоактивните материали, при това - евтино и в големи количества. Този огромен принос на откритието води до Нобеловата награда за химия през 1935 г. на семейство Жолио-Кюри.

И двете семейства, Кюри и Жолио-Кюри, се отличават със забележими умове, всеки, от които е удостоен с поне една Нобелова награда. Изключение е по-малката сестра на Ирен, Ева Кюри, която не следва стъпките на роднините си и става писател и през 1937 г. Издава биографична книга за своята майка "Мадам Кюри". Въпреки че самата тя не е награждавана, съпругът ѝ Хенри Ричардсън Лабиус печели Нобеловата награда за мир през 1965 г.

Интересни факти, с които може да бъде впечатлен всеки, предал се на скуката, пътник на Софийското метро, спрял се или подминал станция "Жолио Кюри".

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама