"Една година, Иване !!! Толкова много те обичам, мило мое момче!!! Една година седя на дивана, гледам в една точка и не мога да повярвам, че не мога да те прегърна!!! Че не мога да се сгуша в теб и да те целуна!!! Че не си до мен в леглото!!! Че е поредната вечер, в която няма да ме милваш !!! Липсваш ми толкова ужасяващо, болезнено и страховито, че дъхът ми спира!!! Истината е Иване, че не зная как да продължа без теб, защото искам да съм с теб!!! Толкова ми липсва усмивката ти, силата ти, честността и обичта ти!!!! Ти си всичко за мен мило мое момче!!! Ти казваше, че да излезеш от дом, в който са те прегръщали и той да е празен........ това е страшно!!!! Е, мили мой Иван Ласкин аз всеки ден излизам от дома, в който ти не спираше да ме прегръщаш и той е вледеняващо самотен и празен!!! Обичам те безкрайно много!!!!". Това написа във Facebook съпругата на Иван Ласкин Алекс Сърчаджиева.
Днес се навършва една година откакто ни напусна актьорът Иван Ласкин. Той почина на 6 януари 2019 г. на 48-годишна възраст, след като на третия ден след Коледа беше приет във Военномедицинска академия в тежко състояние.
Иван Ласкин без съмнение беше една от най-ярките фигури на българската сцена – театрална, телевизионна и филмова.
Иван Ласкин започва актьорската си кариера със снимките на един от най-известните детски телевизионни филми у нас – „Васко да Гама от село Рупча”. Режисьор на този филм е Димитър Петров, който е носител на „Златен лъв”.
Завършва актьорско майсторство при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” (1994). Дебютира в ролята на Джими Портър в МГТ „Зад канала” (1994).
Работи в МГТ „Зад канала” (1994 – 1997) и в Театър „Българска армия” (от 1997). Гастролира в НТ „Ив. Вазов”, НДТ „Сълза и смях”, Театър „199”.
„Станах актьор, защото осъзнах, че няма с какво друго да се занимавам. Ако занапред открия нещо друго, смислено, свързано с изкуството, бих се захванал с него. Професията ми е интересна и интересът ми към нея се е запазил и до днес. Попаднах в един много хубав клас, сред много добри преподаватели. Имах шанса да бъда разпределен в няколко централни роли: Ромео от „Ромео и Жулиета” на Шекспир, Анубис от „Адската машина” на Кокто, Джордж от „Нашият град” на Торнтън.”
Из интервюто на Валентина Михайлова, публикувано в сп. Театър, бр.10/11/12, 1998, с. 7.
Театрални роли: Клавдио, Макбет, Дон Педро, Ромео, Бенволио, Антифол („Мяра според мяра”, „Макбет”, „Много шум за нищо”, „Ромео и Жулиета”, „Комедия от грешки” – У. Шекспир), Брик („Котка върху горещ ламаринен покрив” – Т. Уилямс), Иванов („Таня, Тяня” – О. Мухина), Робърт Дъдли („Елизабет или кралицата девственица” – К. Симеон), Уърдинг („Колко е важно да бъдеш сериозен” – О. Уайлд), Джон Фрийман („Четвъртата сестра” – Я. Гловацки), Мъжът („Без контрол” – Д. Шпиро), Кудимов („По-големият син” – Ал. Вампилов) и др.
Кино и телевизионни роли: Васко („Васко да Гама от село Рупча”, 1986 – реж. Д. Петров), Влади („Дунав мост”, 1999 – реж. Ив. Андонов), Иван Шибилев („Хайка за вълци”, 2000 – реж. С. Трифонов), Стан („Отвъд чертата”, 2003 – реж. И. Добрев) и др.
Актьорът оставая две деца – Люба и София от двата си брака.
Иван Ласкин винаги имаше активна гражданска позиция, изразена със специфичния му маниер на непукизъм и на казване на нещата право в очите. Независимо дали се харесваше или не, българското театрално и филмово изкуство загубиха огромен талант – един от последните „по-големи от живота“ си отиде – на 48 години.
В края на миналата година съпугата на Иван Ласкин - Алекс Сърчаджиева, разговаря с ТОПНОВИНИ за загубата му и мотивацията да продължи напред. Видеото може да видите тук:
Добави коментар