Красен Станчев пред ТОПНОВИНИ: България може да приеме еврото до 5-6 години

12:58, 01 ное 19 25 2411 Шрифт:
Биляна Иванова Автор: Биляна Иванова

Финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до края на април догодина се очаква България да получи покана за чакалнята на еврозоната. Даде ни жокер, че до неговия рожден ден (30 април) всичко трябва да е приключило. Реалистичен ли е този срок за чакалнята и какви са условията към страната ни, кога да очакваме смяна на валутата с евро и колко ще ни струва това, питаме икономиста Красен Станчев.

България ще получи покана за чакалнята на Еврозоната през април

Има ли точен момент?

В края на ноември предстои среща с ЕК и ЕЦБ по преговорния процес. Новият председател на централната банка Кристин Лагард встъпва в длъжност днес. "Ако съм министър на финансите не бих бързал. Имаме заявки за отстъпление от консервативния начин на управление на еврозоната, какъвто е заложен в Лисабонския договор", посочи Красен Станчев. "Бих почакал да видя в каква посока ще тръгне новото ръководство", допълни той.

Започва мандатът на Кристин Лагард начело на ЕЦБ

Изискванията

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване подкрепи България за влизане в Банковия съюз и чакалнята. "Застрахователите се изказаха "за" поканата на България, което е много важно", коментира икономистът. "Те са "за" това всички, които могат да влязат в еврозоната, защото така по-лесно се управляват валутните рискове. Падат цените, а се увеличават приходите и пазара", обясни Станчев. Според него обаче българският застрахователен пазар е недоразвит, защото има т.нар. мутренски практики. "Много трудно се въвеждат нови продукти. Нивото на застраховане е относително ниско", поясни икономистът.

Страните от еврозоната също трябва да се произнесат. "Те не разбират как беше допуснат случаят с КТБ. За това имат няколко изисквания, които още не са изпълнени, или предстои да се прецени как са изпълнени", коментира Станчев. Той уточни, че от нас се изисква здравина на държавните компании (НЕК, БДЖ). "За държавните предприятия и всичко свързано с тях (финансиране и бизнес перспектива на големите държавни проекти) би трябвало да запалят ако не червена, то поне жълта лампа", коментира икономистът. "Много важна е и енергетиката. Не е ясно как ще изглежда държавната компания в този отрасъл най-вече поради обвързаността с един доставчик на енергоресурси и привилегиите, които получава с голяма готовност от българското правителство", поясни Красен Станчев.

Изискване има и към банковия сектор, а именно необслужените кредити да станат търгуеми. "Те се търгуват, но не е ясно как. Големите кредитори, банките, за последните 2-3 години продадоха свои вземания на други събирачи на кредити. Този обем е относително голям и помогна за намаляване на дела на необслужените кредити. Как става това също не се разбира в страните членки на еврозоната", коментира Станчев.

Еврото у нас-кога?

"Настроенията в ЕС са еврозоната да се разширява колкото се може по-бързо. Тъй като се очакват други кризисни събития, подобни на тези в Гърция. Трябва да имаме повече страни членки, които да поемат разходите", посочи икономистът. По думите му средният срок за новоприсъединените страни е 6-7 години. "За България този срок по-скоро би бил 5-6 години. Това не означава, че нещата ще бъдат безпроблемни за страната ни", заяви Красен Станчев. Той обясни, че след присъединяването възникват изкушения за вземане на кредити от правителствата. "Възможно е правителства да фалират, да не могат да събират пари от данъкоплатците, за да си покриват разходите", посочи Станчев. "При влизане в еврозоната се случва точно това- разпуска се дисциплината", коментира той.

Колко ще ни струва?

"Няма да има никакви съществени разходи и рискове за въвеждане на еврото. Извън риска от нарастване на държавните разходи през държавните дългове", каза още Красен Станчев.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама