ЕАЦС с позиция за преминаването на руски самолети с ракети С-400 през България

Евро-атлантическият център за сигурност изпрати позиция относно транспортирането на елементи от зенитно-ракетния комплекс С-400 през въздушното пространство на България.

Публикуваме цялата позиция без редакторска намеса:

„За участие в учението “Славянски щит 2019” в Сърбия, България е разрешила през въздушното й пространство на 22 октомври да преминат два руски транспортни самолета с елементи от зенитно-ракетния комплекс С-400 “Триумф” на борда.

МВнР: Руски военно-транспортен самолет е прелетял над България

С-400 е най-значимият компонент на ускорено изгражданата след 2015 г. с Указ на президента Путин Въздушно-космическа отбрана (ВКО) на Руската федерация и притежава Х-вълнов радар, с чиято помощ е в състояние да прехваща цели със стелт покритие. Бойните глави на С-400 са предназначени да прехващат въздушни цели и (според изданието Jane's Defense) са най-ефективни в обхват с радиус 60 км. и на височина до 27 км. Предвид тези параметри, практическата заплаха от присъствието на системата не трябва да бъде преувеличавана, но трябва да се обърне внимание на други изключително опасни последици от стратегически и политически характер.

Превъоръжаването на сръбската армия с модерно оръжие от типа на комплекса С-400 притежава сериозни геополитически измерения. Историята на международните отношения посочва редица подобни случаи, които стихийно генерират ефект на доминото, т.е. въоръжаването на една (независимо коя) държава поражда процеси на превъоръжаване на всички нейни съседи. Инсталирането на сръбска територия на комплекса С- 400 ще постави въпроса за закупуването от страна на съседите на Сърбия на “Patriot – 3” или на най-ефективните в света “Patriot -4”. След това ще дойде ред на модернизирането на сухопътните въоръжения и така в определен момент Балканите могат отново да се окажат “бурето с барут” на Европа.

Не бива да подценяваме също така факта, че Руската Федерация провежда подобни учения в различни зони: в зоната на своя Централен военен окръг, в зоната на Прибалтика, а така също в региона на Черно море, като навсякъде се опитва да създаде дисбаланс в своя полза. Тази руска стратегия изисква гъвкав, адекватен и своевременен отговор от страна на НАТО в тези зони. Създаваният дисбаланс в полза на Руската Федерация в Черно море например изисква усилване на предното присъствие на НАТО в разширения черноморски регион, като за целта сериозно се обмисли създаването на командна структура на Алианса в Черно море.“