"Дела трябват, а не думи." Едва ли има някой, който да не знае на кого принадлежат тези думи.
На днешния ден преди 182 години се ражда Васил Иванов Кунчев в подбалканското градче Карлово.
Историята го помни с дузина имена, две от които ще останат безсмъртни – Васил Левски и Апостола. Детството на Левски не е леко. Баща му – Иван Кунчев, умира рано и върху 14-годишния Васил паднала отговорността да бъде глава на семейството.
Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет...
Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий, но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: "Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!". И Васил напуска манастира.
От мига, в който захвърля свещеническото расо, цялата му енергия, страст, воля, целеустременост са посветени на борбата за национално освобождение на Отечеството. Той не може и не иска да се примири с „гнусното и невярно тиранство“.
През пролетта на 1862 г. Васил Левски, по призива на Георги Раковски, се отправил за Белград, за да се включи в Първата българска легия. Там получил и бойното си кръщение, и името Левски. Откроява се от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
От 1864 г. до началото на 1867 г. в различни български селища (Войнягово, Еникьой и Конгас) Левски се занимава с учителска дейност. Той учи децата на четмо и писмо, разказва им истории за славното минало на България, пее им хайдушки песни и често изнася уроците си сред природата. Наред с даскалската си дейност той развива революционна пропаганда и подготвя местни дружини, които дават отпор на турски и черкезки разбойнически банди. През пролетта на 1867 година заминава за Румъния, където по препоръка на Раковски е избран за байрактар в четата на Панайот Хитов.
Междувременно посещава Румъния няколко пъти, след което започва да обикаля България, за да създаде на място революционни комитети. Животът на Апостола е бурен и изпълнен с опасности. Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на родината, са забелязани от турските власти и той е следен зорко. Въпреки това, уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.
През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година дяконът получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния. Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но тогава турската полиция вече е по петите на славния революционер.
На 27 декември 1872 г. Апостола на свободата е заловен при Къкринското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.
Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.
Според съвременници и историци, обаче, това е спорно, а някои дори отричат това. Други източници насочват към Марин Поплуканов, който е председател на същия комитет.
На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.
Има различни версии за това къде и от кого е погребан Дякона на свободна България. Според някои мястото е в църквата "Света Петка Самарджийска" в центъра на София, но според други Левски е погребан в църквата "Свети Николай Мирликийски". Все още не е установено с точност покойното място на Апостола. Така, както не е установена и причината за четирите въпросителни на знаменитото ''Народе????'', споменато в джобното тефтерче на Апостола.
Едно обаче е сигурно - Васил Левски остава завинаги жив в историята ни, а крилатите му мисли все така въздействащи и впечатляващи:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“.
„За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
„Интригата спира хода на народната работа.“
„Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.“
„Оръжие, оръжие и пак оръжие. “
„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“
Добави коментар