Има хора, които лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно, бързо намират общ език с различните хора. За други обаче този процес е много труден, дори невъзможен.
Срамежливостта се проявява от ранна възраст. Нерешителните деца се притесняват да отговарят в училище, не предприемат никакви инициативи, дори да са с отлични способности. В юношеството срамежливостта се изостря и причинява много неприятни моменти.
Според американския психолог Филип Зимбардо тази черта е характерна за всяко трето дете, и по-често се проявява при момичетата, отколкото при момчетата.
Някои учени смятат, че срамежливостта се наследява. Тази теория се потвърждава от факта, че децата на енергични и общителни родители много рядко страдат от срамежливост, докато децата на срамежливи родители се отличават със същите характеристики. Изследователи от университета в Харвард са намерили сходни физически и емоционални показатели при плахи деца. В ранна детска възраст при тях се наблюдава учестен пулс, те са по-лесно възбудими и плачат по-често.
Други обаче смятат, че гените нямат нищо общо със срамежливостта. По-важна е средата, в която детето расте.
Срамежливостта обикновено е характерна за първородните деца, докато следващите са по-контактни, по-лесно приспособими към обстоятелствата. Психолозите обясняват този феномент с факта, че родителите се тревожат прекалено много за първородното дете, а второто бива по-малко притеснявано от натрапчивите грижи на родителите. По-малките придобиват ловкост и умения за преговори, растейки покрай по-големите си братя и сестри.
Ето няколко съвета как да се справите със срамежливостта:
* Приемете себе си такъв, какъвто сте. Не се анализирате и не изисквате твърде много от себе си.
* Не придавайте толкова голямо значение на мнението на другите. Никога не може да ви харесат всички хора, а и това не нужно.
* Започнете да изказвате своето мнение. Така ще придобиете увереност.
* Не си мислете, че сте център на света и всички гледат само вас.
Добави коментар