Моята 2018: Димана Йорданова

11:00, 02 яну 19 / Любопитно 25 3871 Шрифт:
Николай Облаков Автор: Николай Облаков

За втора поредна година ТОПНОВИНИ се обръща към популярни българи, за да направят заедно равносметка на изминалите 365 дни. Вчера в "Моята 2018-а" ни гостува Венци Мицов - музикант, композитор, писател, телевизионен сценарист и общински съветник в столицата от ПП "Глас Народен" Днес на въпросите ни отговаря Димана Йорданова - едно от най-ярките нови лица на българската поезия, но вече с две книги зад гърба си.

 

Най-хубавото нещо, което ми се случи през 2018 г. е?

- Същото като най-хубавото нещо, което ми се случва всяка година – останах жива. И - слава богу - здрава. Ако приемем живеенето като една нестихваща борба за още въздух, значи съм победила. Себе си предимно - то аз други врагове нямам...

 

Най-големият ми успех / голямото ми постижение тази година е...

- Останах при сърцето си и все още заспивам с чиста съвест, това е най-големият ми успех. Всичко друго, което постигнах в писането и работата, е просто наслагване, опит, заякване на ума и мускулте на ръцете. Сърцето обаче е най-успешното място, където можеш да бъдеш, и там аплодисменти не се чуват. Това му е хубавото.

 

През изминалата година останах изключително впечатлен/а от...

- Това, че все повече хора четат книги. Превърна се в нещо като мода, което не е лошо, ако книгите са точните. Впечатлена съм и от това, че все повече хора пишат книги. Което вече е мода,  в големия си процент, приближаваща кича.

 

Какво място за живеене стана светът през тази година и защо?

- Не мисля, че през тази година нещо драстично се преобрази. Но има една промяна, която нахлува отдавна, навлиза и се просмуква навсякъде около нас. И това е страхът. Преди сякаш не сме знаели колко уплашени можем да бъдем, а сега – сред толкова тероризъм, убийства посред бял ден и тотална липса на обич, започнахме да превръщаме живота в патология. Пием хапчета и крачим в свят, който ни гледа през дуло. Как да натикаш любов в такава окръжност?

 

Ако бях политик, щях да...

- Страдам от безсъние. Аз няма как да бъда политик, устроена съм по коренно различна схема. Не разбирам от тънкостите на политиката. Може би по това си приличаме с някои от управляващите.

 

През годината ме накара да се чувствам горд като българин..

- Нищо конкретно не може да те накара да се чувстваш горд като българин – или си такъв, или не. Аз със сигурност не се срамувам, че съм българка и не търся външни фактори, които да ми дават тласък на вътрешния свят.  Приемам всяко постижение, откритие и събитие за човешко – не за българско или друго. Възхищава ме талантът на хората да създават. Не мисля, че той има народност. Той си е искра божия. Ама от онзи бог – който не предизивква войни. По-готиният, дето не дели и не съди. Сътворява.

 

Най-голямото разочарование на 2018 г. е...

- Една съседка наскоро каза, че и тази година „никой не ни е оправил държавата”. Ето ви разочарованието -  не се появи онова митично същество, което без наша помощ да направи пригодни за реалността здравната ни система, образованието, пенсиите, заплатите, сметките за ток и парно... Но нищо - догодина... Ще го чакаме. А през останалото време ще пишем гневни постове в социалните мрежи и ще търкаме билетчета от националната лотария.

 

Смятам, че за личност на годината трябва да бъде обявен...

- Непознатите хора, за които всеки ден НЕ чуваме по телевизията, тези, които всяка минута помагат на човек, животно, делят си сърцата и хляба с останалите. Често дават повече отколкото получават. Това са хората на годината. Аз съм изключително минималистична и вярвам, че малките добрини са по-важни от големите.


Ако трябва да обобщя годината в една дума, то тя ще е...

- Бърза(м)

 

През Новата година очаквам.../си пожелавам да...

- Изкуството в България да се заплаща адекватно.  Това е скъп труд, нека спрат да казват „Ама ти така или иначе го правиш за кеф, защо са ти големи хонорари?” Да проумеят, че създаденото от душата е бутиково, а конфекцията е продукт на разума.

 

... А лично на мен ми предстои...

- Трета и четвърта книга – едната за деца. И върху двете работя близо 5 години. Ще видим дали са си заслужавали усилията.

 

За Новата година пожелавам на всички...

- Време. Нека го напълнят с каквото им стигнат силите.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Още по темата

Реклама