Събитията на 2018-а, които промениха и разтърсиха света

17:00, 31 дек 18 / Свят 25 2122 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Мигрантската криза в Европа остава основен проблем за континента. Лидерите най-сетне поне осъзнаха, че е време да действат. Това обаче остава трудна задача с разединените по въпроса членки на ЕС.

Часовникът в Лондон тиктака. Там на 29 март, след 46 години, трябва да напуснат Европейския съюз. Но все още не знаят как да сторят това след повече от година преговори.

В края на годината се появиха изневиделица т.нар. "жълти жилетки". Първоначално скочили срещу планираното увеличение на горивата във Франция, но постепенно прераснали в искания за по-широки социални реформи, вдигане на минималната заплата и по-високи данъци за международните гиганти. След Франция жилетките обхванаха и други европейски страни.

Лондон и Москва обтегнаха силно своите отношения, след като британските власти обвиниха Кремъл в извършване на атака с нервно-паралитично вещество на британска територия срещу бившия руски агент Сергей Скрипал.

Убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, яростен критик на властта в Рияд, възпламени света в края на 2018-а. 

Тези събития избрахме, за да отбележим най-важното през изминалата една година в международен план. 

И през 2018-а Европа не успя да реши какво да прави мигрантите

Мигрантската криза в Европа продължава да бъде основен проблем за континента. И през 2018-а европейските лидери не успяха да намерят решение на кризата.

На специалните срещи по въпроса евролидерите засега успяха да договорят затягане на външните граници и влагане на допълнителни средства в превенцията на потоците, прииждащи към Европа. Въпросът за честното разпределяне между държавите на вече намиращите се в Европейския съюз мигранти обаче така и не намери решение.

Стотици хиляди мигранти, между които икономически имигранти, бежанци и искащи убежище, влязоха в Общността през последните години. Само през 2015 и 2016 г. над 2,5 милиона души са подали искане за убежище по данни на Европейския парламент. Болшинството влизат по суша и море през Италия, Испания, Гърция, Турция или Източна Европа. Целта им са развитите членки като Германия и Швеция.

И макар през 2018-а да беше отбелязан спад на пристигащите в ЕС, особено след като Брюксел предложи на Анкара пари, за да подслонява нахлуващите предимно от Сирия бежанци и да предотвратява преминаването им през турската граница (над 800 000 от 1 015 078-те мигранти, влезли през 2015-а в ЕС, са сторили това през Турция и Гърция), членките от "първа линия" като Гърция и Италия остават с усещането, че останалите не поемат достатъчен дял от хилядите мигранти, атакуващи бреговете им по море - външната граница на ЕС.

Резултатът от мигрантската криза е надигане на крайнодесните настроения. С идването на власт на новото популистко и антимиграционно правителство Италия смело каза "Стига". Премиерът й Джузепе Конте настоя за прекратяване на правилото за поемане на отговорност от първата страна, в която са стъпили мигрантите, и поиска центрове за мигранти из всички членки. Принципът от Дъблин бежанците да се регистрират в първата европейска държава, в която са влезли, означава, че Италия трябва да се справи с лъвския дял от хилядите мигранти.

Австрия, която пое председателството на ЕС в края на 2018-а от България и която е управлявана от крайно-дясно правителство, начерта план мигрантите да подават молби за убежище от бежански лагери извън Европа. Идеята на Виена е единствено бежанци от държави, гранични на ЕС, да могат да подават молба за убежище от територията на Евросъюза.

Антимиграционните настроения все повече нарастваха в ЕС през изминалата година, като много управляващи партии заеха по-твърда линия по този въпрос. Това постави лидери като германския канцлер Ангела Меркел под натиск да разрешат кризата, особено предвид нейното приветствие на мигрантите през 2015 г. - годината, в която над 1 милион бежанци и мигранти влязоха в Германия.

Стигна се до предложението да се дадат пари на трети държави, предимно в Африка, които да разубеждават мигрантите от опитите им да достигнат Европа, и които да изградят центрова извън ЕС, където да се подслоняват спасените в морето мигранти. В тези центрове трябва да се преценява кои бежанци и се нуждаят от закрила и кои са икономически мигранти, които трябва да бъдат върнати в родните им страни. Засега обаче държавите от Северна Африка не приемат с отворени обятия тази идея.

Появата на "жълтите жилетки"

В края на годината Франция избухна в протести, подкладени от политиката на амбициозния президент Еманюел Макрон за мащабни реформи.

"Жълтите жилетки" излязоха на улицата за първи път на 17 ноември с палежи на коли, разбиване на магазини и потрошаване на ресторанти в най-скъпите квартали на Париж. Протестиращите нямат официална организация или лидери. Те са спонтанно събиращи се по улиците членове на средната класа, без оглед на възраст, професия и географски регион. Всеки, който има жълта жилетка в колата си - задължителен предмет, присъстващ в автомобила.

"Жълтите жилетки" първоначално скочиха срещу планираното увеличение на горивата, но към това се прибавиха искания за по-широки социални реформи, включително вдигане на минималната заплата и по-високи данъци за международните гиганти във Франция.

Под натиска на улицата правителството се отказа от непопулярните налози. Плановете бяха от 1 януари 2019 г. цената на бензина да се повиши с 3 евроцента, а на дизеловото гориво - с 6.5 евроцента. Един от компонентите на по-високите цени щеше да е екологичният данък за отделяните газове с парников ефект.

Това обаче, което първоначално беше просто протест срещу планираните данъци, постепенно се превърна в изява на гнева. Протестиращи с "жълти жилетки" се появиха и из цяла Европа - от Белгия, през Германия, Швеция, Холандия, Великобритания, до Турция. В сърцето на тези протести са опасенията на обикновените работници. Но поради липса на организация, която да ги обединява, е трудно да се каже дали всички споделят едни и същи цели.

"Жълтите жилетки" отразяват появата на тенденцията да избухват протести, подтикнати от социалните мрежи, които да нямат ясни искания. Или да имат твърде много искания, които да не могат да бъдат обединени в едно.

Все по-невъзможният Brexit

Датата на Brexit все повече наближава, а Великобритания е дори по-далече от него отколкото преди референдума. Политиците на острова са заети с борби помежду си, вместо с реалната подготовка на изхода от Европейския съюз, пожелан от болшинството британци. В момента Лондон се готви усилено за излизане без сделка с Брюксел.

Премиерът Тереза Мей безспорно е изправена пред все по-намаляващи възможности за Brexit, след като лидерите на ЕС отхвърлиха опитите й да променя сделката. До там се стигна след огромната съпротива в британския парламент на трудно договорените клаузи с Брюксел. Споразумението на Мей бе насочено към запазване на търговските правила между петата по големина икономика в света и най-големия единен пазар почти непроменени за преходен период до края на 2020 г.

Мей обеща, че ще измъкне отстъпки от Брюксел, засега безуспешно. На излизането без сделка се гледа като на сценарий за Страшния съд, който заплашва да предизвика рецесия във Великобритания и значително да забави икономическия растеж на Европейския съюз.

Премиерът категорично отхвърля възможността за втори референдум за Brexit, тъй като щяло да се "нанесе непоправима щета на целостта на британската политика". Брюксел пък не е готов на отстъпки, а договорът с него безспорно е тежък. Целта е да се направи така, че никоя друга държава-членка да не си и помисли да повтори пътя на Великобритания в бъдеще.

Затова задачата на Мей в следващите месеци ще се състои в обяснения - на своята партия, на парламента, на избирателите - че няма много други ходове, които да може да направи. Лошите сценарии и тиктакащият часовник са най-големият й коз.

Атаката срещу Сергей Скрипал с "Новичок"


През март месец тази година бившият руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му бяха открити в английския град Солсбъри в неадекватно състояние. Впоследствие беше установено, че те са отровени с нервно-паралитичното вещество "Новичок". След дълъг престой в болница Скрипал и дъщеря му Юлия бяха излекувани.

След тях двама англичани пострадаха с остатъци от същото вещество, като за жената инцидентът се оказа фатален. Според разследването по случая веществото е можело да порази още няколко хиляди души.

Прокуратурата обвини за отравянето на Скрипал двама руснаци, които са действали според указания от Москва. Русия отхвърля всички обвинения, включително и за самоличността на обвинените. Това не попречи на Лондон да обяви дипломатически санкции, включително експулсирането на много дипломати, обвинени в шпионаж.

Обединеното кралство получи подкрепа от Съединените щати и други съюзници, включително ЕС, които от своя страна въведоха санкции по отношение на Русия заради случая. От ЕС 9 страни-членки не подкрепиха официално обвиненията, между които е и България.

Убийството на Джамал Хашоги

Джамал Хашоги е саудитски журналист, яростен критик на властта в Рияд, чието убийство възпламени света в края на 2018 г.

Хашоги напуска Саудитска Арабия през септември 2017 г. в доброволно изгнание и публикува статии, критикуващи саудитското правителство.

На 2 октомври Хагоши влиза в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, за да получи документи, свързани с неговия брак. И никога не напуска жив сградата.

Турската полиция заяви, че Хашоги е "брутално измъчван, убит и тялото му е разчленено" в консулството по заповед на принца на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. По данни на Анкара 15 саудитски агенти са участвали в операцията за ликвидиране на Хашоги. Официалната позиция на саудитските власти в началото беше, че Хашоги е напуснал жив сградата на консулството през задния вход.

На 15 октомври Анкара проведе инспекция на консулството от Саудитска Арабия. Открити са доказателства за „пребоядисване“ по време на инспекцията и доказателства, подкрепящи теорията, че Хашоги е убит. Рияд промени позицията си за събитията няколко пъти, като накрая остана на тази, че убийството е извършено от "долнопробни убийци" без знанието на принца.

33-годишният Мохамед бин Салман, известен с агресивната си външна политика, реформи у дома и агресивна кампания по бомбардиране на съседен Йемен, е безспорно водещият лидер в региона.

Светът заклейми убийството, редица страни дори обявиха санкции на Саудитска Арабия. Белият дом обаче се въздържа от крайна позиция. Доналд Тръмп показа, че не подкрепя подобни наказателни действия, но в същото време подчерта, че Вашингтон ще продължи да бъде твърд съюзник на Рияд (помощното колело на Белия дом в политиката му на изолиране на Иран и поддържане на цените на петрола под контрол).

"Вашингтон Пост" отбеляза кончината на своя колега със специално издание със заглавие "Един живот си отиде. Принципите на свободното изразяване ще издържат".

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама