За 49-и път съборът край село Дебрене се превърна в празник на уникалните, вечно живи и неизчерпаеми в многообразието си фолклорни традиции. „Всяка поредна година съборът „Песни и танци от слънчева Добруджа“ печели все повече почитатели, защото е и прекрасна възможност за артистична изява и досег до безценното ни фолклорно наследство“, каза в словото си за откриване на събора кметът на Община Добричка инж.Тошко Петков.
На петте естради в местността „Славната канара“ днес се представят над 2300 изпълнители от областите Русе, Шумен, Силистра, Бургас, Търговище, Ямбол и Варна, както и от общините в област Добрич.
Във фолклорната проява ще се представят 84 певчески групи, 14 танцови състави, три групи за автентичен фолклор и обичаи, над 100 индивидуални изпълнители и 7 индивидуални инструменталисти. За първи път тази година масово участие вземат и най-малки жители на Община Добричка от детските градини в с. Стожер и с. Бранище. Те се представиха танци, които са научили в детските танцови ателиета по проект „Детска академия за толерантност в Община Добричка“.
„Скъпи самодейци, поздравления за това, че не изгасва Вашият ентусиазъм. Че неизчерпаема е енергията, с която правите по-красив и ведър делника на хората от нашата община с танц, песен и музика“, сподели още инж. Петков.
Организатори, участници и гости в събора бяха поздравени и от президента Румен Радев, който изпрати поздравителен адрес.
Гости на празника бяха народните представители Живко Мартинов, д-р Хасан Адемов, Даниел Петков, Йордан Апостолов, заместник-областният управител Красимир Николов, председателят на Общинския съвет Донко Марев, кметът на Община Каварна Нина Ставрева. Празникът посрещна и гости от Украйна – вокален ансамбъл „Българска роза“ от село Бановка, Болградски район, област Одеса в Украйна. Дарина Калчева – зам.-кмет на село Бановка, Татяна Кириленко – общински съветник и Николай Иванов –председател на Измаилска българска община „Света София“.
Народната певица Галина Дурмушлийска, която е председател на журито на първа естрада, сподели, че най-ценното на този събор е, че музиката кара хората да бъдат живи. „Ние, добруджанци, сме различни. И организаторите, и журито, държим стилът да бъде запазен“, каза тя. И добави, че най-хубавото е, че днес ще бъдат събрани много хора заедно и ще се събере красива позитивна енергия.
Най-възрастният участник е Йорданка Петкова на 84 години от село Царевец. Най-малката участничка бе 3-годишната Дея Иванова от с. Бранище. Тя е в първа група в детската градина в селото. Заедно с децата от детското заведение изпълниха ръченица. Децата ежедневно танцуват в детската градина и това ги прави много щастливи, сподели Павлина Ковачева – директор на детското заведение и ръководител на малките танцьори. Стана ясно, че това съвсем не е първата им изява на голяма сцена и винаги печелят симпатиите и аплодисментите на публика и жури.
Сред изпълнителките от женската певческа група към читалището в село Стефаново срещнахме Джосан Деншъм е от Великобритания. Била секретарка в градската управа в Девън в родината си, тя от 12 години живее в село Стефаново. Казва, че в добруджанското село много й харесва, има много приятели. От почти десет години пее във фолклорния състав. За нея българските песни не са трудни. Учи ги с помощта на жените от селото и многобройните репетиции. Казва, че обича българските традиции, мелодиите на фолклора ни и танците. Не може да посочи коя е любимата й песен, защото са много. С ентусиазъм се учи от жените в селото как се меси баница и вари лютеница. Групата се състои от 13 жени и носител на много отличия от национални и международни фестивали. Репертоарът й включва над 40 автентични песни, писани специално за село Стефаново.
За тъгата към Майка България изплакват българските песни в Бесарабия, сподели Жанна Пундзева – един от ръководители на ансамбъл „Българска роза“ от бесарабското село Бановка, където се е родил героят от Добричката епопея 1916 г. ген. Иван Колев. Ансамбълът съществува от 25 години. В него участват 16 души. Репертоарът им включва песни на три езика – български, руски и украински. „Естествено, пеем български песни, защото ги обичаме и без тях не можем да си представим нашия живот. Българските народни песни, които се пеят в Бесарабия, са по-тъжни. В тях се разказва как преди много години нашите прабаби и прадядовци са пристигнали в Бесарабия и как са започнали да създават своя живот, своето стопанство и бит. И как са тъжили за Майка България“, сподели Пундзева.
Добави коментар