Залозите в Сирия току-що скочиха високо. Сирийските войски атакуваха противници на „Ислямска държава“ (ИД), които ние подкрепяме. Ние ги предупредихме да престанат. В отговор един сирийски самолет атакува нашите съюзници. Американски самолет го свали.
Сега руското правителство казва, че ще гледа като на вражески на всеки пилотиран самолет или дрон, който лети западно от река Ефрат. Какво това означава на нас.
Ако приемем ултиматума на Русия, ние няма да можем да подкрепяме нашите съюзници и ще бъдем изключени от битката с ИД, в момента след падането на Ракка, терористите остават на място в Дейр ер-Зор (град с мрачна история : бил е последната спирка на жертвите от арменския геноцид по техния изпълнен със смърт път през пустинята).
Техническата формулировка на заплахата дава на руснаците малко свобода на действие, но това, което прави изказването опасно, е, че е публично - затруднявайки Владимир Путин да отстъпи от него. Разбира се, Путин е комарджия. Той може да блъфира. Но ние не можем да разчитаме на това. Трябва да приемем, че силите му в Сирия вече поставят капани за нашите пилоти.
Междувременно руските медии в режим на "Голяма лъжа", прекомерно дори по безсрамните стандарти на Москва, настояват, че американските войски на място подкрепят ИД, а благородните сирийски сили - заедно с техните безкористни руски и ирански другари - са единствените, които се борят с терористите.
В действителност Башар Асад и неговите поддръжници цинично прехвърлиха бремето да унищожат ИД на нас и нашите местни съюзници, за да се съсредоточат върху клането на цивилни граждани, унищожаването на бойците за свобода и изтезаването на хиляди затворници до смърт. Сега те искат да ни изключат от заключителните етапи на играта и да смажат нашите кюрдски и арабски съюзници.
Руските медии също така дават платформа на генералите на Путин и техният алармиращ тон. Това не звучи като Студената война, която си спомням. Звучи по-зле. След като спечели отново и отново през последното десетилетие, от Грузия до Крим и сега в Сирия, офицерският корпус на Русия изглежда се готви за битка за световното първенство, убедени, че нямаме смелостта да се изправим пред тях.
Това, което е ужасно поразително, е, че руснаците, които се смятат за главни стратези, са слепи за начина, по който Иран ги манипулира: Иран ни накара да се борим с ИД и може да накара Путин да се бори с нас.
Познай кой печели по един или друг начин?
Това може много бързо да излезе извън контрол. Ако се стигне дотам, трябва да спечелим бързо и решително - и да се задържим в Сирия, предаде БГНЕС.
Предисторията: Напоследък фокусът на подкрепяните от Иран сирийски сухопътни операции се измества от силно населената западна и северна Сирия на изток и на югоизток - преди всичко на границата с Ирак. На йорданската граница също многократно трябваше да ударим сирийски войски и подкрепяни от Иран милиции, заплашващи анклави и съюзници, които защитаваме.
Защо сирийците внезапно се конфронтират с нас? Отново заради Иран.
Иранците са по-дълбоко замесени в сирийския конфликт, отколкото всяка друга външна сила. И имат стратегическа визия за регионална хегемония. Но визията на Техеран за нова Персийска империя зависи от сухопътния маршрут от Иран през Ирак и Сирия, Ливан и Средиземно море. Неотдавнашната промяна в битката има за цел да осигури това предимство за Иран.
И последно, но едва ли е ново. Гамбитът на Иран в Сирия е за контролиране на древните маршрути на керваните, които са стрували кръвта на армии - и са подкрепяли империи - в продължение на хилядолетия.
Ние сме закъснели, просто минаваме, предшествани от египтяни, асирийци, перси, Александър Велики, римляни, изведнъж обхванатите от исляма араби, кръстоносци (които дойдоха малко след това в Дамаск), монголци, селджуки и турци. Тези "супермагистрали" на керваните са толкова стратегически жизненоважни днес, колкото и са били преди.
Може би не би трябвало да пропускаме „История 101“?
Какво се случва сега? Нашите военни са участващи във война контингенти, гарантиращи, че ако руснаците стрелят по нас, ще бъдем подготвени. Не можем да позволим на руснаците да диктуват къде летим и кого можем да защитаваме. Излязохме от пътя си, за да избегнем конфронтации с военните на Путин, но има граници. И може би сме на път да ги достигнем.
Тази ситуация може да стане собствената кубинска ракетна криза на президента Тръмп: Ако руснаците дръпнат спусъка, ще се изправи ли нашият президент срещу Путин?
Путин може би залага, че той няма да го направи.
Добави коментар