Петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) възобнови частично производството по делото за двойното убийство край река Камчия през 2007 година. Подсъдим за престъплението е Николай Николов. Това предаде БГНЕС.
Съдът изменя присъда № 156/23.06.2016 г. по н.д. № 107/2016 г., като приспада времето, през което подсъдимият Николов е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в периода от 25.03.2008 г. до 08.12.2008 г., като зачита един ден „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“. В останалата част ВКС оставя искането за възобновяване без уважение. Решението е окончателно, съобщиха от ВКС.
Производството пред ВКС е образувано по искане от главния прокурор за отмяна на присъдата по н.д. № 107/2016 г. в частта, с която подсъдимите Николай Николов и Ганислав Начев са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6, пр. 2 и 3 вр. с чл. 20 от НК (за убийство на повече от едно лице по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост), а подсъдимите Мартин Стоименов и Илчо Адамов са оправдани в това да са извършили престъплението в съучастие с Начев и Николов. В искането се сочат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката и анализа на събраните доказателства, довело до неправилно приложение на материалния закон. Главният прокурор е направил и искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и за изменение на решението по в.н.о.х.д. № 141/2015 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е приспаднато времето, през което подсъдимият Николов е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 25.03.2008 г. до 08.12.2008 г., като се зачете един ден „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“.
С присъда по н.о.х.д. № 458/2009 г. на Варненския окръжен съд Николов, Начев, Стоименов и Адамов са признати за виновни в това, че на 16.04.2007 г., в близост до с. Кичево, обл. Варна, в съучастие помежду си (Николов като подбудител и помагач, а Стоименов, Адамов и Начев – като съизвършители), отвлекли Венцислав Евтимов и Димитринка Пекова с цел противозаконно да ги лишат от свобода, като деянието е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица. Четиримата са признати за виновни и в това, че на 16.04.2007 г., в землището на с. Круша, обл. Варна, в съучастие помежду си (Николов като подбудител и помагач, а Стоименов, Адамов и Начев – като съизвършители), умишлено умъртвили Венцислав Евтимов и Димитринка Пекова, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите и с особена жестокост. Присъдата е потвърдена от Апелативен съд – Варна.
С окончателна присъда № 156/23.06.2016 г. по н.д. № 107/2016 г. на тричленен състав на ВКС подсъдимите Николов и Начев са признати за невиновни и оправдани по обвиненията за убийство и са осъдени на наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 18 г. за извършеното отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода. Съдът оставя в сила въззивното решение в останалата му част. На всеки от подсъдимите Стоименов и Адамов за деянията по чл. 142 от НК и чл. 116 от НК (отвличане и убийство) е определено по едно общо наказание в размер на 18 г. лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с две години.
Петчленният състав на ВКС не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствените материали и изграждането въз основа на тях на вътрешното убеждение на съда. „Касационният съд е положил максимални по обем усилия за пълно, всестранно и обективно изясняване на всички факти, включени в предмета на доказване. Събраните доказателства и доказателствени средства са били предмет на задълбочена преценка, като при анализа им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с неправилно, тенденциозно или превратно тълкуване... Доводите на съда, изложени в мотивите на присъдата, чиято отмяна се иска, са в съответствие с принципите на формалната логика, добре обосновани са тезите на контролирания съд, като съдебният акт не страда от недостатъците, посочени в искането за възобновяване“ – категоричен е петчленният състав на ВКС.
Съдът приема, че искането за възобновяване е основателно единствено по отношение на възражението, че при приспадане от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на времето, през което подсъдимият Николов е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, е допуснато нарушение на материалния закон. С първоинстанционната присъда Варненският окръжен съд е приспаднал времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, като е зачел два дни „домашен арест“ за един ден „лишаване от свобода“. В тази част присъдата е била изцяло потвърдена както от въззивния, така и от касационния съд. Съгласно задължителната съдебна практика по неприключилите към 14.04.2009 г. наказателни производства до привеждане на присъдата в изпълнение от определеното наказание „лишаване от свобода“ се приспада целият период на взетата и изпълнена мярка за неотклонение „домашен арест“ в определеното с чл. 59, ал. 1 от НК съотношение, в редакцията на нормата преди нейното изменение (обн. ДВ, бр. 27 от 10.04.2009 год.). В настоящия случай мярката „домашен арест“ Николов е търпял в периода от 25.03.2008 г. до 08.12.2008 г., т.е. преди 10.04.2009 г., когато е влязло в сила изменението на разпоредбата на чл. 59 от НК, поради което един ден „домашен арест“ следва да бъде зачетен за един ден „лишаване от свобода“. „Искането за възобновяване на посоченото основание е в полза на осъдения, поради което няма процесуална пречка да бъде възобновено наказателното производство в посочената част, а постановената присъда на ВКС да бъде изменена, като бъде зачетено в посоченото съотношение времето, през което Николов е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ – пише в мотивите си петчленният състав на ВКС.
Добави коментар