Оцеляла и загубила сестра си в р. Лим: Няма как да се забрави гледката на 12 безжизнени деца

На 4 април 2004 година 12 български деца от Свищов загиват във водите на река Лим. Преди 13 години група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище "Николай Катранов" в Свищов. Към 22 ч. българско време, на завой на планински път, шофьорът губи контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

 

В злополучния автобус загиват Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.

 

 

Репортер на Topnovini.bg се свърза с една от оцелелите в студените води на река Лим - Рени Георгиева (тогава на 17 г). За съжаление обаче, нейната сестра - Глория Георгиева (на 11 години), е сред загиналите деца. 

13 години след тази тежката катастрофа, възможно ли е въобще да се забрави този ужас?

- Да, минаха се тринадесет години. Тогава бях на 17. Отидох на екскурзия с по-малката си сестра, която беше на 12. Да отидеш на екскурзия е хубаво преживяване. Наближаваха Великденските празници, а ние се връщахме към България, за да празнуваме със семейството си. Но не се върнахме по същия път. Напротив, пътят минаваше през среща със смъртта. Автобусът катастрофира в река Лим - студена, тъмна и страшна. Сестра ми, за съжаление, загина, както и още единадесет деца. Дали едно момиче на седемнадесет би могло да забрави гледката на дванадесет безжизнени деца!? Не! Не съм забравила нищо, помня всеки детайл и това няма да се промени. Но се прекланям пред душите им.

Разбрахме, че вие оцелявате, а вашата сестра е сред загиналите. Ако и двете бяхте оцелели, щяхте ли по-лесно да забравите тази трагедия?

- Не бих могла да отговоря на този въпрос, тъй като не знам какво е. По-вероятният отговор е, че едва ли подобно нещо би могло да се забрави, но животът би бил по-лесен, тъй като семейството ти е цяло и завършено.

С какво се промени животът Ви след тази катастрофа?

- Целият живот се промени и никога няма да бъде същият. Вината винаги ще бъде част от мен, защото аз не успях да помогна на сестра си и да я спася, а това беше моята отговорност. На много малка възраст се запознах със злобата, завистта, алчността и омразата на хората и това ме отрезви и ме накара да порасна твърде бързо. Да живееш години наред с болка… трудно е. Времето не лекува, както обратно твърдят хората. Просто се научаваме да живеем с болката и да я носим като втора кожа. 

Чувствате ли, че вече сякаш всички забравиха този ужасен инцидент?

- Не знам. Не мога да кажа, защото някои биха се почувствали обидени от подобно мое твърдение. Всеки знае за себе си. За тези, за които загиналите деца и семействата им са били ценни, няма начин да ги забравят. Освен това, всеки помни и усеща по различен начин. Най-важното е, че аз няма да забравя. 

 

- Живеем с болка. Всеки ден родителите ми ходят на гробището. А аз си оставам с мисълта, че сестра ми е на екскурзия и я чакам всеки един ден да се върне и така ще си остане. Тази мисъл ме пази и съхранява, за да продължа напред!