Бежанка, дърпала лодка с мигранти 3 часа, за да ги спаси, ще участва на Олимпийските игри
15:28, 30 юли 16 / Свят
25
970
Шрифт:
18-годишната Юсра с баща треньор по плуване има две сестри - едната е по-голяма, а другата по-малка от нея. Тя е живяла с родителите си, ходела е на гимнастика и плуване и имала всички шансове да стане велика плувкиня. Но гражданската война в Сирия разрушила идилията. Къщата й е била обстрелвана, а басейна в Дамаск, където тренирала, бил разрушен от бомби.
Тогава тя взела решение между двете възможности - просто да съществува в родината без надежда или да избяга към свободата.
На 12 август 2015 г. - четири и половина години, след като войната започнала, Мардини и по-голямата й сестра Сара, напускат Сирия заедно с двамата племенници на бащата й и други бежанци. Първата им спирка била Бейрут.
“Разбира се, че се страхувах за живота ми и този на сестра ми”, казва тя пред BBC. “Страхувах се и че ще успея, но нещо ще се случи на сестра ми, или на която и да е от двете и как това ще се отрази на майка ми”, допълва тя.
Страхът станал още по-силен, когато достигнали високите върхове и дълбоки долини на южна Турция. Те прекарали четири дни в джунглата - там, където гангстерите се криели. Нямали храна, нито вода, а бъдещето им било в ръцете на въоръжени каналджии, един от които, след спорове и заплахи, ги отвел през Средиземно море с малка лодка и срещу голяма сума пари.
Едва 30 минути след като потеглили към остров Лесбос двигателят на тяхната гумена лодка, на която били 20 души - тройно повече, отколкото е било предвидено да се качат, отказал. “Сестра ми не искаше да скачам във водата. Едновременно се давехме и спорехме”, обяснява Юсра. Междувременно водата започнала да наводнява лодката, а хората изхвърляли през борда своите вещи. Нужно е било теглото да се намали, иначе лодката е щяла да се преобърне. “Помислих, че би било истински срам да се удавя в морето - та аз съм плувкиня”.
Няколко от бежанците можели да плуват, като първа скочила Сара, а Юсра я последвала. През следващите 3 часа и половина те, заедно с още едно младо момиче, дърпали счупената лодка към греба.
На 30 минути от брега изтощението започнало да ги побеждава - не можели да плуват повече. От този ден Мардини мрази открития окен. “Всичко ми беше сиво”, спомня си тя, “Все едно животът ми минаваше пред очите”.
Тя и сестра й държали лодката с по една ръка и плували с другата. Но на последния половин час тя се предала и се върнала в лодката. “Беше ми толкова студено. Сега само като погледна към морето и ми прималява”.
Но това не бил краят. Стигнали до брега, не всеки се отнасял дружелюбно с тях. “Видяхме ресторант. Искахме да си купим храна, но те ни отказаха, защото си мислеха, че ще крадем от тях. Когато им казахме, че имаме пари, ни пуснаха”.
След това те продължили 1 600-километровото пътешествие към дестинацията, към която са се насочили: Германия. Стигнали до Берлин след 23 дни на ходене пеша и пътуването с автобуси и влакове.
Първият й дом в Германия бил лагер за бежанци, а първата й задача в непознатия град - да намери плувен басейн. Египетски преводач ги свързал с един от най-старите в града и когато треньорите видяли как плуват, ги приели.
След месец тренировки треньорът на Мардини - Свен Шпанеркребс, започнал да прави планове за Олимпийските игри в Токио през 2020 г., но през март т.г. Международният олимпийски комитет обяви, че ще има отбор от бежанци на игрите в Рио 2016 г.
Два месеца преди началото на Олимпийските игри тя получила електронно писмо от МОК, с което й съобщават, че тя ще е част от отбора на бежанците. “Толкова се зарадвах”, казва Юсра, като смята, че едва след четири години - на игрите в Токио, ще има реален шанс за медал.
Благодарение на помощта на немските спортни училища, тя успява да тренира два пъти дневно. Треньорът й я описва като фокусирана, а баща й, който сега също живее в Берлин заедно с останалата част от семейството, казва, че дъщеря му изживява неговата мечта.
Попитана дали плуването е нейният живот, Мардини отговаря:”Повече от това е. Това е моята страст, моят живот, не мога да го обясня. Това е най-важното нещо в живота ми, то е в сърцето ми и искам да постигна нещо голямо в плуването”.
Добави коментар