Швейцарката, която дойде в Търговище и се влюби в България
Хрумвало ли е, че може подобни мисли да има и в обратната посока – швейцарци да харесват България? Такава е историята на Лаура Хенер, която след посещението си в България, започва да изучава нашия език и мечтае да види Мелник.
През месец октомври миналата година в Австрия бяха наградени най-добрите студенти по “Българистика”. Сред отличените е швейцарката Лаура Хенер, която e завършилa бакалавърска програма за Източна Европа и Славистика в родината си, а сега е студентка в магистърската програма на специалността „Българистика“ към Института по славистика на Виенския университет. Младата жена харесва българския фолклор и с удоволствие играе народни хора.
"Срещнах се с българския език съвсем случайно. За първи път се докоснах до българската култура, когато майка ми беше поканена да свири на концерт в град Търговище през 2001г. по случай откриването на местния клуб по ориентиране към спортния съюз “Вариант 5”. Когато се прибра вкъщи, разказваше ентусиазирано за престоя си в България и подчерта голямото гостоприемство на българите." споделя Лаура в свое интервю за сайта на българите в Австрия.
Когато седем години по-късно завършва гимназия в Солотурн, Швейцария, Лаура знае, че иска да замине за определено време в чужбина, но Америка или Великобритания, където са много от нейните приятели не я интересуват особено. Тогава майка й напомни за Марк Летау, швейцарски журналист и главен организатор на "Вариант 5", който тогава работи в Дирекцията за развитие и сътрудничество и по този начин има много международни контакти. След срещата си с Летау момичето е категорично, че иска да прекара международния си престой не другаде по света, а в България.
Тук не само я посрещат гостоприемно, но и намира ново семейство. Това са Диан Бонев и Петранка Ангелова, българските главни организатори на “Вариант 5. Те не се колебаят нито за миг и отварят вратите на дома си за младата швейцарка в следващата половин година. "През 2008 година отпътувах за Търговище без да знам български и без ясна представа какво ме очаква." спомня си този момент Лаура и добавя "Моито очаквания бяха повече от надминати и бях поразена колко бързо всъщност се превърнах в част от това семейство с техните три малки деца. В Търговище организирах също проекти за ромски деца, защото бях шокирана, че те просеха на улицата, вместо, както другите, да играят. Знаех, че нямаха играчки. Но понеже съм била дълго време част от скаутите знаех, че може да се играе и без материал. Така организирах с помощта на моето българско семейство четири пъти дни за игра в различни села с продължителност от един или два дена." споделя младата жена.
Трудно й е да се прибере обратно в Швейцария, но в същото време е категорична, че връзката с България ще продължи да съществува. Започва да учи в Университета за изкуство в Люцерн, обаче след първата година разбира, че иска да се посвети повече на българския език. "В Щвейцария няма предложение на магистърски програми, специализирани в български език, така че се оглеждах за други възможности. Виена ме убеди тогава бързо, защото градът сам по себе си е чудесен и за млади хора предлага ужасно много. По това време не се бях информирала за българската диаспора тук, a по-скоро за програмата в университета, където установих, че при курсовете за спорт за съжаление няма български народни танци, но пък затова има доста такива извън университета. Освен това, местоположението на Виена е идеално: с директни полети съм за малко повече от един час в моята “истинска” или избрана родина." разказва Лаура.
По време на обучението тя прекарва един семестър по програмата “Еразъм” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и там придобива диплома за превод на ниво С1. През 2014г. завършва бакалавърската програма с работа на тема „Употребата на граматически времена в “Балкански легенди” на Йордан Йовков“.
"Имах късмета да спечеля в Търговище не само много опит, но и второ семейство. Освен това се научих да оценявам Швейцария с нейните социални учреждения и мрежи, понеже забелязах, че те не са нещо, което се разбира от само себе си. След престоя ми в Търговище разбирам стойността на пенсионните каси и осигуровките за безработни и не се ядосвам вече, когато трябва да си плащам осигуровката за пенсия, а се радвам въобще да имам такава. Освен това взех естествено литри ракия и кила лютеница със себе си и развих истинска любов към българската народна музика." разказва Лаура
Когато сравнява България със Швейцария и Австрия младата жена акцентира на това, че винаги може да се срещнат прекрасни хора. "За мен, и за всички отворени хора – се появяват във всяка страна възможности, за които в началото човек не е подозирал, като например тази награда и свързания с нея стаж в посолството. Освен това може да насладиш на храната и хубавото вино. Разликите са предимно в социалните области, както гореспоменато, социалнатa осигуровка не е нещо, което се подразбира от само себе си, и от една средностатистическа пенсия се преживява трудно. В Швейцария, а доколкото знам и в Австрия, това е възможно. Освен това България има истинска, пълна с живот народна музика, което в немскоезичните страни е по-скоро рядкост." казва Лаура.
За български фолкрол споделя, че има няколко любими танци. Обича “Македонско девойче” и дори изпяла тази песен на една сватба в Босна. Освен това младата швейцарка танцува с удоволствие “Циганско хоро”, което оценява като много динамично и вълнуващо. “Бяла роза” пък е едно от моито любимите й хора. Научила го още по време на първия си престой в България.
На въпрос дали има място в България, което иска непременно да посети, Лаура е категорична, че иска да види Мелник, защото от една страна обича виното от тази област и защото от пътеписите знае, че най-малкия град на България е прекрасен.
Последни новини
Свободата да общуваш без граници
19:08, 30 ное 24 / А1
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Добави коментар