Виктор Стоянов: Всеки намира себе си в „Маймуната“
Композиторът посочи още, че българското кино се развива в правилна посока и е на път да излезе от стереотипите и рамката, че трябва да бъде разбирано само в България и на Балканския полуостров. "Българското кино започва да става универсално. Доказателство е и новият филм на Шошо, и много други добри продукции, които се правят", подчерта още Виктов Стоянов.
Ето и цялото интервю на София Topnovini.bg с композитора Виктор Стоянов:
Г-н Стоянов, защо Вие композирахте музиката към филма "Маймуната"? С Шошо сме приятели от доста години. Писал съм и оригиналната музика за филма "Лора от сутрин до вечер", както и за сериала "Четвърта власт", които той режисира. Той е един изключително интелигентен и креативен човек, с когото е доста приятно да се работи.
Какво Ви вдъхнови, за да я сътворите? Историята на филма ме вдъхнови. За разлика от предишния му филм „Лора от сутрин до вечер“, тук има една степен повече емоционалност. Фактът, че на премиерата му виждах след надписите хора, които са трогнати емоционално от филма и плачат, за мен означава, че сме си свършили добре работата. "Маймуната" е много личен филм, в който всеки може да намери нещо за себе си.
Това ли е и причината този филм да спечели публиката? Това е една от причините, защото филмът е направен много професионално и с любов. Плюс комбинацията между камера, актьорска игра и музика доведоха до резултат, в който хората да бъдат трогнати. Основното, което грабна публиката, е режисьорската визия на Шошо и актьорската игра на двете млади момичета, които са невероятни актриси на световно ниво.
Какъв е механизмът на писане на филмова музика? Обичам да работя в много близък контакт с режисьора. В началото, когато се зараждаха първите теми, непрекъснато бяхме в контакт с Шошо и обменяхме идеи. Свирих му някои от темите, той ми връщаше мнение, а след това заедно започвахме да мислим на кой момент точно ще пасне определена тема. След като се появи монтажът и първите кадри, започнахме да работим заедно и с картината.
Зрителите ще бъдат удовлетворени от очакването да видят "Маймуната" на киноекран през есента. Филмът ще го направим още по-добър дотогава, като ще изчистим някои дребни неточности и ще могат да се насладят на пълното му качество.
Какво казвате с изкуството, което правите? За мен киното е изкуството, което влияе на най-много сетива. Защото то атакува и мисълта, и визията, и емоцията чрез музиката. За мен е важно киното да доведе хората до такива емоции, каквито те не могат да си набавят в ежедневието, до едни по-крайни емоции, които да ги накарат да се обърнат към себе си. Мисля, че "Маймуната" успя да направи точно това. Един филм не е само визуалните ефекти, не е само хубавата музика, не е само историята. В един филм трябва да се остави място и на зрителя да намери себе си в него. И режисьорът, и композиторът, и сценаристите, и операторите – ние сме просто едни изпълнители, които дават възможност на хората да погледнат вътре в себе си.
Как съвместявате управлението на Софийската филхармония с това да композирате? Като време е много трудно да се съвместява. Използвах вечерите предимно, за да пиша музика. Но от класическата музика и от досега до толкова добри музиканти и толкова добри концерти, човек се вдъхновява. Едното допълваше другото. Проблемът беше във времето.
Къде е мястото на българското кино в момента? Българското кино се развива в правилна посока. То е на път да излезе от стереотипите и от рамката, че трябва да бъде разбирано само в България и на Балканския полуостров. Българското кино започва да става универсално. Доказателство е и новият филм на Шошо, и много други добри продукции, които се правят. Като артисти и като хора, които правят изкуство, трябва да се отървем вече от манталитета, че нашето кино трябва да е локално, и да заложим повече на универсалните ценности и методи за указване на емоционално въздействие върху зрителя. Харесвам развитието на българското кино. Мисля, че ще дойде скоро моментът, в който нашите филми ще са абсолютно конвертируеми навсякъде по света.
Къде е мястото на музиката в съвременния свят на тероризъм? В определени религиозни среди музиката и изкуството са забранени. Това е много тъжен начин на мислене, който не приемам. Свят, в който няма музика, е един свят, в който не бих искал да живея. Хората на изкуството трябва да реагираме срещу тероризма по начин, с който да заявим ясно, че нашият свят не може да съществува без музика, изкуство и култура.
Има ли музика в атентатите? Как си я представяте? В атентатите има повече тишина. Няма музика там, а само празнота. Има една първичност, която не искам да облека в музика. Атентатите не са достойни, да бъде написана музика за тях.
Последни новини
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 / Политика
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Добави коментар