Лиляна Павлова: Разплатихме 99% от ОП „Регионално развитие“
Програмата беше на стойност 3,1 млрд. лв. и зад тази сума стоят няколко групи инвестиции. Градска среда – паркове, детски и спортни площадки, улици, нови центрове на градовете, които бяха преобразени, и които връщат самочувствието на живеещите в тях, че населените им места са променени и по-красиви.
Отделно 300 млн. лв. инвестирахме в областта на здравеопазването с основен акцент онкологията, където бяха закупени последно поколение оборудване, посочи министър Павлова. Друга група инвестиции бяха вложени в културно-историческите обекти, някои от които се превърнаха в емблеми на България.
„Не на последно място инвестирахме в закриването на домовете по изоставен деца и изградихме инфраструктура от семеен тип, където децата живеят в среда близка до семейната“, каза регионалният министър.
Тя отчете, че за последните 7 г. е било постигнато много в областта на усвояването на европейските средства, но излизаме от първия програмен период за България и с много научени уроци. „Не успяхме докрай да постигнем добра интеграция между инвестициите, затова в новия програмен период интегрираността на проектите е водеща“, подчерта Павлова.
Не успяхме да доведем докрай ромската интеграция и за тази за групите в неравностойно положение. Подадоха се проекти, осигури се сериозно финансиране, но впоследствие не бяха реализирани докрай, тъй като обществото не го разреши и част от проектите бяха прекратени и парите върнати. Така се получи в Бургас, Варна и др. градове, обясни министърът.
Според нея голямото предизвикателство в новия програмен период е да се намери начин тези проекти да бъдат успешни. „Проучваме опита в други държави и търсим най-добрата политика в това отношение“, каза още Лиляна Павлова.
Новите инвестиции в регионите ще донесе Оперативна програма „Региони в растеж“. С подкрепата на регионалисти и урбанисти разработихме Целенасочена инвестиционна програма, която да покрие северозападна България, Странджа, Сакар, планинските и полупланинските райони.
148 от 265 общини попадат в обхвата на програмата, 30 на сто от населението ни попада в нея. Затова трябва да имаме целенасочена политика, каза регионалният министър. Тя посочи, че ако извадим София, цялата Югозападна България ще припокрие параметрите на Северозападна България. Извън 9-те големи града, останалите градове в България са с еднакво лоши показатели за икономически растеж. Това обяснява и естествената миграция на младите хора към големите градове.
Регионалният министър обясни пред присъстващите, че прилагайки подхода отдолу-нагоре и с подкрепата на местните власти се търсят проекти, които да се реализират по места. „Получи се лист от намерения за милиарди, които са невъзможни за реализация.
Затова трябва да изведем най-работещите и необходими – как да привлечем инвестиции, така че да се открият работни места, чрез създаването на индустриални паркове и зони. Подобни мерки имат дългосрочен характер, и за да се върнат хората, трябва да има добра жилищна инфраструктура, добро образование и здравеопазване“, обясни министър Павлова.
Бюджетът на новата оперативна програма „Региони в растеж“ отново е 3 млрд.лв., от които почти 1,4 млрд. лв. са за 39-те големи града на страната. Тези средства за надграждане на проектите от първия програмен период и са предназначени за доизграждане на публичната инфраструктура. Тези твърди мерки трябва да бъдат съчетани с меки, за да имаме цялостен подход в тяхното реализиране, смята Павлова.
Отделно за здравеопазване в следващите години са предвидени 163 млн. лв. Те са за инвестиции и подобряване на Спешната помощ в над 170 големи и малки града. Това означава инвестиции в стационарите в спешните центрове и закупуване на 400 линейки за всяка община.
Другият тип мерки са за регионална и социална инфраструктура, с акцент изграждане на старчески домове. В момента подобна инфраструктура липсва или там, където я има не е добра. Успоредно с това ще се прилагат и меки мерки като инвестиция в обучението на персонал, обясни регионалният министър.
Туристическите атракции в новия програмен период вече не могат да се финансират безвъзмездно, а само като проекти, генериращи приходи. Финансовият инженеринг е новият инструмент в този програмен период. В новата програма ще имаме 270 млн. лв. за инвестиции за публично-частно партньорство по подобие на Jessica, разясни в заключение Лиляна Павлова.
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар