Тримата победители в конкурса # Овласти гражданите! # Хакни системата!
Конкурсът за софтуерни разработки, базирани на отворени данни провокира участниците да създадат проекти, които да използват данни от публичните институции. Организаторите са категорични, че отворените данни са новият двигател на растежа и иновациите. Публично достъпната информация може да се използва за стартиране на успешен бизнес, който едновременно с това е голяма полза на гражданите.
В конкурса се включиха осем интересни, иновативни и изключително полезни проекта, които максимално затрудниха журито в избора на най-добрите от тях.
„Днес е финалният етап от един наш проект, който има за цел да популяризира ползата от отворените данни сред различни групи от обществото, неправителствени организации, бизнеса, журналисти. Невероятни са резултатите и проектите, които получихме. Имах съмнение относно това, защото хората имаха само седмица да направят разработките. Получихме 8 заявки, които бяха представени днес. Те са с разнообразна тематика – екология, визуализиране на позволителните за сеч, замърсяването в София, бежанците“, разказа пред София topnovini.bg Теодора Гандова от НПО Линкс.
Първото място напълно заслужено получиха Давид Джамбазов и Анна Стоева за своя проект „The tomato hack“.
“Нашият проект има две части. Едната е анализ на земеделската ситуация в България. Анализира как субсидията мотивира производството и какъв вид продукция печели. Втората част на проекта е по-отворена към хората. Казва се „Намери своята ферма“. Влизаш на сайта и попълваш с какъв тип производство се занимаваш – зърнени култури, лозя, зеленчуци. Къде развиваш бизнес и колко е голяма фермата ти. Получавате сравнителен анализ колко от фермите са по-големи от вашата.
Може да разберете колко е средната продукция на година за всяка ферма. Тоест, може да сравните къде се намирате в този бизнес не само в България. Колко е вашата продукция на година ако я произвеждате тук или другаде. Ние го разглеждаме като възможност един фермер да се погледне не само като част от нашата икономика, а като част от европейската икономика“, разказа пред София topnovini.bg Анна Стоева.
Давид Джамбазов допълва информацията и с малко статистика. По думите му в момента в България има няколко големи ферми, които получават земеделските субсидии.
„Те тласкат българското земеделие към една доминантност на зърнените продукти. Всъщност в тях нява много бъдеще за развитие на икономиката и данните показват, че няма бъдеще по отношение и на заетост. От 2005 г. до сега работният ресурс, който българското земеделие изисква годишно, е паднал от 600 000 до под 300 000. Другата интересна стойност е – 2005 производството на български домати е било в рамките на 100 млн. евро. След влизането ни в ЕС то пада три пъти – 30 млн. на година“, каза Джамбазов.
Второто място си поделиха два не по-малко интересни проекта - „Числата“, ориентиран към бежанците и „Citizen Assistant“, който помага на гражданите да разберат как държавата харчи данъците им.
„Числата“ е проект, разработен от две дами - Елена Андонова и Ива Лазарова. Благодарение на тяхната разработка вече има достъпна информация за хората, които влизат и излизат от страната ни.
„Нашият порект стартира с началото на истерията заради бежанския поток през 2013 г. Сега за първи път имаме много повече обем данни, благодарение на по-добрата координация с МВР. За първи път публикуваме различни по вид данни. Те представят информация за влизащите и търсещи закрила бежанци на територията на България. Също така данни има и за излизащите, тъй като почти 95% от влизащите бързат да си тръгнат“, разказва Ива Лазарова.
Двете момичета се надяват на повече институционална подкрепа, за да продължат успешното развитие на проекта. Твърдят, че основният проблем, с който се сблъскват е липсата на информация за интеграционния процес.
„От една страна няма информация за това какви са професиите на хората, които влизат в страната. От друга страна работодателите, които търсят нискоквалифицирани хора, не намират такива. Една от основните ни бъдещи цели би била сайтът да придобие нов вид, допълнителна интегрирана част, която да е връзката между двете страни – тези, които търсят служители и хората, които искат работа и имам статут. Така интеграционният процес ще върви по-гладко, защото на този етап стратегията за интеграция, която има България масово не може да подсигури хората. Освен това опитът показва, че те не преминават през основните етапи. Докато един. човек е настанен в център и чака да получи статут, той трябва да учи български, децата трябва да ходят на училище. Това не се случва. За миналата година само 79 деца бяха ходили на училище“, подчерта Елена Андонова.
Според нея проблемът с обучението на бежанците е най-сериозен в средното образование, където изискванията за прием са твърде големи и отнемат на децата няколко години, които са ключови в такава възраст.
„Това емного голям проблем, защото знаем, че липсата на образование води до гета рано или късно. Това не е нещо, което искаме да ни се случи. От друга страна изучаването на български език особено за тези, които искат да останат в България е основна част от тяхната интеграция. Хората, които искат да продължат своето образование – университетите са значително по-гъвкави в това отношение. Има безплатни, дистанционни форми на обучение. Така че, следващата стъпка за развитие на сайта е свързана с интеграционния процес“, категорична е Елена Андонова.
Последни новини
Малък бизнес, голямо въздействие: Как да се конкурирате с по-големите от вас?
16:50, 27 ное 24 / Свят
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
16:29, 27 ное 24 / А1
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Добави коментар