Носителят на наградата "Добри Чинтулов" с благодарност за подарения миг Вечност
Не зная дали през годините съм натрупал повече житейска мъдрост, но със сигурност бях позагубил способността си да се изненадвам. Струва ми се, че липсата на тази удивителна способност ни прави по-спокойни и уверени…Тя създава лъжливото самочувствие, че владеем ситуациите, в които позволяваме да бъдем въвлечени. Днес със сигурност мога да споделя, че моето присъствието тук и сега е една от най-големите изненади през последните ми години. Не мога също да не споделя, че първоначално тази изненада повече ме стресна, отколкото развълнува. Може би, защото не съм човек, който има навика да пътува през годините със спомените си от миналото…
За мен преживяното е натрупан опит, но винаги съм смятал, че споменът за него е само една самоуверена утеха за стореното, което не бихме искали да разпиляваме някъде по пътя си…Не зная защо, но имам навика да оцветявам личните си спомени, да им придавам несъществуващ смисъл. Вероятно, защото не ми е чужда нито суетата, нито надеждата, че времето не заличава стъпките ми. Често панически бягам от суетата си, почти никога не се доверявам на фантазиите и надеждите си. За да имам сили да продължа и да търся вярната пътека… да се лутам, да пропадам, да се вълнувам от точното попадение в своите цели…
Ако трябва да бъда верен на себе си, а в случая ми е непосилно да не бъда такъв…Ако трябва да върна времето назад-а днес това не е възможно да не се случи… Ако трябва от дългите години на своята професионална кариера високо да оценя най-значимите от тях -а те не биха могли да бъдат оценени по друг начин, защото бяха моето професионално детство…
Ако трябва да изчистя оцветения си с патетика спомен и да благодаря за изненадата, която го направи толкова реален и истински, колкото може би никога не е бил…аз благодаря за своите първи пет професионални години в този град.
Сливен е градът, от който започна моето съзнателно житейско пътуване. Тук разбрах, че пътуването не е придвижване, а движение. Разбрах също, че аспектите на движението са много… Това са Времето и Пространството, Страданието и Възторгът, Успехите и Провалът, Устремът и Умората…Това са уроци за цял живот. Понякога, дори един живот не стига. Изкуството ми помага ако не да следвам тези уроци, то поне да ценя тяхното откровение. Изкуството, разбира се, но и Хората, които живеят чрез него. Благодарен съм за срещите си с тези хора в този град. Благодаря за приятелството и незабравата. За това, че цветните им или избледнели спомени от моето присъствие в сливенския театър сътвориха отново една отлетяла реалност.
Останалото е Мълчание. Защото ничия човешка суета, дори актьорската не е в състояние да надмогне опиянението от принадлежността си към списъка на удостоени с тази чест личности, с които всяка нация би се гордеела.
Благодаря за подарения миг Вечност!
Атанас АтанасовНосителят на наградата "Добри Чинтулов" с благодарност за подарения миг Вечност
Благодарствено писмо на проф.д-р Атанас Атанасов, носител на наградата на Община Сливен "Добри Чинтулов" за 2015 година.
Не зная дали през годините съм натрупал повече житейска мъдрост, но със сигурност бях позагубил способността си да се изненадвам. Струва ми се, че липсата на тази удивителна способност ни прави по-спокойни и уверени…Тя създава лъжливото самочувствие, че владеем ситуациите, в които позволяваме да бъдем въвлечени. Днес със сигурност мога да споделя, че моето присъствието тук и сега е една от най-големите изненади през последните ми години. Не мога също да не споделя, че първоначално тази изненада повече ме стресна, отколкото развълнува. Може би, защото не съм човек, който има навика да пътува през годините със спомените си от миналото…
За мен преживяното е натрупан опит, но винаги съм смятал, че споменът за него е само една самоуверена утеха за стореното, което не бихме искали да разпиляваме някъде по пътя си…Не зная защо, но имам навика да оцветявам личните си спомени, да им придавам несъществуващ смисъл. Вероятно, защото не ми е чужда нито суетата, нито надеждата, че времето не заличава стъпките ми. Често панически бягам от суетата си, почти никога не се доверявам на фантазиите и надеждите си. За да имам сили да продължа и да търся вярната пътека… да се лутам, да пропадам, да се вълнувам от точното попадение в своите цели…
Ако трябва да бъда верен на себе си, а в случая ми е непосилно да не бъда такъв…Ако трябва да върна времето назад-а днес това не е възможно да не се случи… Ако трябва от дългите години на своята професионална кариера високо да оценя най-значимите от тях -а те не биха могли да бъдат оценени по друг начин, защото бяха моето професионално детство…
Ако трябва да изчистя оцветения си с патетика спомен и да благодаря за изненадата, която го направи толкова реален и истински, колкото може би никога не е бил…аз благодаря за своите първи пет професионални години в този град.
Сливен е градът, от който започна моето съзнателно житейско пътуване. Тук разбрах, че пътуването не е придвижване, а движение. Разбрах също, че аспектите на движението са много… Това са Времето и Пространството, Страданието и Възторгът, Успехите и Провалът, Устремът и Умората…Това са уроци за цял живот. Понякога, дори един живот не стига. Изкуството ми помага ако не да следвам тези уроци, то поне да ценя тяхното откровение. Изкуството, разбира се, но и Хората, които живеят чрез него. Благодарен съм за срещите си с тези хора в този град. Благодаря за приятелството и незабравата. За това, че цветните им или избледнели спомени от моето присъствие в сливенския театър сътвориха отново една отлетяла реалност.
Останалото е Мълчание. Защото ничия човешка суета, дори актьорската не е в състояние да надмогне опиянението от принадлежността си към списъка на удостоени с тази чест личности, с които всяка нация би се гордеела.
Благодаря за подарения миг Вечност!
Атанас Атанасов
Последни новини
Хитови заглавия на половин цена за абонатите на А1 Видеотека по случай Black Friday
17:30, 25 ное 24 / А1
Само лоялност към Борисов не стига, силно "тежи" парафът на Пеевски
13:22, 25 ное 24 / Политика
А1 с четири престижни награди за комуникации и подкрепата на хората
08:46, 24 ное 24 / А1
Добави коментар