Граждани създават комитет в подкрепа на електронното гласуване
18:24, 26 авг 15 / Политика
25
581
Шрифт:
За общонационалното допитване остана само въпросът „за“ или „против“ възможността гражданите да могат да гласуват по електронен път, след като депутатите орязаха другите два въпроса – за задължителното и мажоритарното гласуване.
За учредяването на комитета е необходимо да бъдат внесени 2 500 подписа в Централната избирателна комисия. Те ще бъдат събирани на пешеходната зона на бул. „Витоша“ номер 39 в периода 26 август – 14 септември от 42 поддръжници на идеята.
Екип на София Topnovini.bg провери на място как преминава първия ден на инициаторите, които се бяха подготвили със специални листовки.
За близо 20 минути кампанията получи близо 30 подписа. Първият ден от кампанията започна в 15.30 часа и за провеждането му отговаряха Тодор Гигилев – ИТ-специалист, Искрен Кръстев – председател на Глобалния предприемачески мониторинг за България и Мирослав Минчев - поддръжник на електронното гласуване.
„Преди събирането на необходимите 2 500 подписа и регистрирането ни в ЦИК, ние нямаме право да агитираме гражданите. Можем да им обясним какво правим, но не и да ги убеждаваме, че това е за добро“, обясни Кръстев. „Ние сме решили да подкрепим идеята българите да имат възможност да гласуват по електронен път“, допълни той.
По думите му, в чужбина живеят над 1,5 милиона българи и те ще бъдат изключително улеснени, когато трябва да гласуват, ако могат да го направят по електронен път. Немалък бил и броят на инвалидите в България, които са възпрепятствани от здравословното си състояние да упражнят правото си на глас.
„България е третата държава в света с най-добра интернет инфраструктура и е адекватно да правим стъпки към създаването на електронно правителство. Електронното гласуване е част от този процес“, убеден е председателят на Глобалния предприемачески мониторинг за България.
Според него, така държавата би спестила средства от създаването на избирателни секции и управлението им. Също така щяло и да се намали възможността за спекулации и подмяна на вота.
„В Естония на последите парламентарни избори над 30% са упражнили правото си на глас по електронен път. Възможността да дадеш своя вот в Прибалтийската държава е предоставено една седмица преди насрочената за провеждането на изборите дата. Можеш да променяш своя избор до края на изборния ден“, разказват участниците в инициативния комитет.
В електронното гласуване те виждат възможност за отпор на кооперативния и купения вот. Невалидните бюлетини също щели да бъдат по-малко.
„Въпреки кратките срокове сме оптимистично настроени. Наблюдаваме как гражданското общество се активизира през последните няколко години. Това е правилният път пред всички нас“, убеден е Кръстев.
Тодор Гигилев казва, че гласуването с хартиени бюлетини е много по-лесно за манипулация, отколкото електронното. „Този модерен начин за функциониране на избирателната система е много сигурен, тъй като виждаме как всички банки в днешно време използват електронни средства да прехвърлят пари си. Там говорим за стотици левове и милиарди, които са много по-примамливи за една хакерска атака“, разсъждава ИТ-специалистът.
Системата за електронно гласуване най-вероятно ще се изготви от държавното "Информационно обслужване", което в момента отговаря и за софтуера зад стандартното гласуване.
„Ако се съмняваме в истинността на електронния вот, следователно трябва да сме скептично настроени и към стандартния начин на гласуване“, казва Гигилев. Според него електронното гласуване е един напълно надежден начин за провеждане на избори. В Швейцария и Швеция например вече е било въведено и работи.
Илияна Лалова се подписа под идеята за създаване на Инициативен комитет. Тя е на 25 години, живее и работи в Уелс. „Одобрявам предложението, защото живея в чужбина. По този начин и аз ще мога да дам гласа си, тъй като през повечето време живея в Уелс“, обясни Илияна.
Заминала е за Острова, като е била част от работническа бригада, а впоследствие е останала за постоянно в северната страна.
„Не смятам, че българите можем да избораме между кой знае колко различни партиите. През четири години се сменят, а положението се подобрява много бавно“, посочи 25-годишната жена.
По думите ѝ единственият напредък в София и страната е от гледна точка на инфраструктурата.
„Стандарът на живот е изключително нисък. Определено се поставя под въпрос оцеляването на хората - и по-специално на пенсионерите. Не бих се върнала в България. Не мога да се справя тук“, казва Лалова.
От своя страна Мая Маринова бе от тези, които не пожелаха да се подпишат под създаването на комитет, който да разяснява ползите от електронното гласуване по време на предизборната кампания през есента. Тя е на 32 години, има дете и държи магазин за дрехи на бул. „Витоша“. Никога през живота си не е гласувала, защото според нея няма смисъл.
„Имам опасения, че чрез електронното гласуване е възможно да има манипулации. Не че и при стандартния начин не е възможно“, казва Мая.
„Може и да ни се иска да променим обстановката и ситуацията в България, като гласуваме за някого, но как да променим самите нас?“
В момента Мая Маринова живее в София, но има предложения за работа в Белгия и Дубай. Все още се опитва да направи нещо с бизнеса си, но и държавата не ѝ помага в битката.
„Имам малко дете, което не искам да продължи да живее в тази държава. По-лесно ще е и за него и за нас, ако успее да се откъсне от българските си корени навреме. Би било добре да си запази самосъзнанието на българин, но не знам до колко е удачно“, обясни 32-годишната жена.
Тя разказа още, че е преживяла ужасни неща в България, с които не иска детето ѝ да се сблъска. „Искам да се направи нещо в тази държава и да се противодейства на кражбите. Това е основната причина, заради която искам да напусна България. Заради кражбите и бездействието на държавата“.
Мая е била нападана и обирана няколко пъти. Преди 6 месеца пък ѝ откраднали и автомобила. До момента колата все още не е открита.
„Тук работим за крадците. Държавата не се интересува от нас. Трябва ли каквото изкарам, да ми бъде откраднато? Плащам си данъците, а полицията вдига рамене и казва „ние нищо не можем да направи“. Хубаво, де, ама...“, недоумява Мая.
По думите ѝ за кражбата на автомобила полицията я попитали как така не е разбрала, че я преследват от една седмица.
„Сега не смея да изляза навън сама. Преди това също съм била обирана. Въобще не искам да оставам тук. Искам да избера държавата, в която дори да се случи нещо подобно, да последва справедливост за престъпниците и те да си получат заслуженото“.
Добави коментар