Приключиха разкопките в крепостта Ряховец
09:10, 30 юли 15 / Култура
25
613
Шрифт:
Проучването на тракийския пласт на крепостта пък показва, че е възможно, това е да е центърът на тракийската диаспора в региона”, заяви проф. Хитко Вачев, който бе научен консултант на приключилото вече проучването на крепостта Ряховец.
Разкопките продължиха от 16 юни до 23 юли и бяха проведени от екип с ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново и заместник-ръководител Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица.
„Проучванията бяха концентрирани в три сектора - Югоизточна порта, Северна порта и вътрешността на крепостта. При работата по югоизточната порта стигнахме до заключението, че тя е изграждана поетапно, най-вероятно през ХІІ в., а през ХІІІ век има поне 4 преустройства в участъка.
Интерес за нас представляваше откриването на два пласта със сериозно присъствие на керамика от тракийската епоха, което се свързва със солиден крепостен зид от същата епоха. Средновековните строители са използвали тракийското крепостно строителство и са стъпили върху вече изградената стена от това време.
Другото интересно откритие в този сектор е пещ с каменен свод, вероятно за изпичане на керамика от тракийската епоха. Интересна е също и култова яма, в която открихме рог от елен, вероятно участвал в ритуалната практика на тракийското племе, обитавало местността”, разказа ръководителят на екипа Илиян Петракиев.
„При проучването на Северната порта можем да твърдим, че има два периода на използване на това съоръжение. Тя е със солидна сантрачна система, която да преодолее голямата денивелация на терена.Крепостната стена за пръв път е проучена в дълбочина – видя се, че е запазена в 3 м дълбочина. Това е една от малкото запазени средновековни крепости в България с толкова високо ниво на запазеност на градежа.
При Северната порта за пръв път установихме настилката, която е била използвана в средновековието. Средновековните строители всъщност са използвали скалната повърхност. Запълвайки нейната неравност с камъни и чакъл, те са си направили улица, чрез която се извършва комуникацията във вътрешността на крепостта”, уточни Илиян Петракиев.
При последната част от разкопките са разкрити части от вътрешността на крепостта. В тази част от проучването археолозите попадат директно на жилище от тракийската епоха, фундирано върху самата скала.
В последния ден от проучванията, екипът открива част от инвентара на жилището, затиснат от срутване при свличане на терен или най-вероятно при земетресения. Част от съдовете са открити затиснати между пода и част от стената. „Тракийското поселение на крепостта Ряховец може да се датира в ранната и късна железни епохи. Повечето намерена керамика е от ранната желязна. По-късната керамика е сравнително малко и тепърва ще бъде дообработвана.
Размерите на крепостта според плана на Карел Шкорпил са от порядъка на 43 дка. Това е най-здраво изградената и най-голямата крепост, част от отбранителния пръстен преди подстъпите на Търновград. Да се мисли така основание дава дебелината на крепостните зидове, които при портите стигат и до 8 м. - солидна крепостна стена, изградена на хоросан със сантрачна система, която да спомага за нивелацията на зидовете. Това е най-солидната крепост от отбраната на средновековната столица”, уточни Петракиев.
Сред останалите находки са част от средновековно въоръжение, декоративни метални обкови от дървените врати при двете порти, разнообразни костени предмети, части от битово ежедневие на хората.
Най-интересното от тези малки находки е печат от амфора от Родос, която се датира от края на ІІІ и началото на ІІ в. пр. Хр. „Това не е изненада, тъй като от предишните разкопки на крепостта Ряховец има около 13 такива амфорни отпечатъци, които много добре подчертават сериозните търговски взаимоотношения между жителите на хълма по това време и Древна Гърция”, уточни Илиян Петракиев.
Ръководителят на екипа изрази надежда, че през следващата година, с подкрепата на Община горна Оряховица и Историческия музей, крепостта Ряховец ще стане археологически център за деца. Така те ще могат да идват на място и да участват директно в археологическото проучване, мотивира предложението си Илиян Петракиев.
Добави коментар