Красен Станчев: Гърция фалира, дори да плати дълга на МВФ

18:25, 28 юни 15 25 431 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Гърция можеше да избегне формален фалит, но не го направи, каза основателят на Института за пазарна икономика (И.П.И) и председател на управителния му съвет Красен Станчев в коментар за София Topnovini.bg.

“Не е приятно да имаш съседи, които фалират или обедняват. Международните пазари вдигнаха лихвите, така че директна връзка между гръцкия фалит и плановете за емисия на дълг от българското правителство няма“, заяви икономистът.

Възможно е да има по-високи лихвени проценти по българския дълг, но те да са на равнището на 2,5% – 3 %, което е нисък лихвен процент, коментира как ще се отрази на България ситуацията в Гърция.

Банките в страната няма да пострадат, но българите, които работят в южната ни съседка, ще бъдат засегнати. Българският износ за Гърция е намалял пет пъти през последните четири години, каза Станчев.

„Онова, което може да се предполага като негативно въздействие, е вече консумирано от българските предприятия, които биха изнасяли за Гърция. Това не означава, че за тези 4 – 5 години няма ползи за българската икономика, за гражданите и за бизнеса ни. От Гърция имаме нещо като бягство на капитали и е трудно да се оцени колко са те за България“, сподели шефът на И.П.И, като заяви, че по този начин в банковата ни система пристига свеж ресурс, който е в размер между един и два милиарда лева.

Относно отказа на финансовите министри от еврозоната да продължат спасителния план за Гърция Красен Станчев коментира, че гръцкото правителство е отказало да преговаря, а министър-председателят Алексис Ципрас и финансовият министър Янис Варуфакис „играха театър 5 месеца, не продължиха това, което правеше предишното правителство, увеличиха правителствените разходи и отказаха да плащат“. Затова решението на Еврогрупата е нормално в тази ситуация, обобщи той.

Във връзка с одобрения от гръцкия парламент референдум, който е свързан с реформите срещу предоставяне на финансова помощ от международните кредитори, икономистът сподели, че той е насрочен за дата след падежа по плащанията, така че няма особен смисъл от него като нещо, което е свързано със самите плащания на гръцкото правителство към Международния валутен фонд (МВФ).

„Онова, което е интересно в този референдум, е, че за последните стотина години това е прецедент. Тоест знае се, че всеки един нормален човек предпочита да вземе повече и да върне по-малко. И тогава, когато попитате което и да е избирателно тяло на която и да е страна в такава ситуация какво да се прави, очевидно е, че то ще каже „предпочитаме да не връщаме“, обясни икономическият специалист.

Международният валутен фонд поиска от Гърция да върне дълга от 1,6 млрд. евро до 30 юни. Според Станчев тези пари могат да бъдат върнати при задържания на плащания за пенсии, които на месец са около 1,2 млрд. евро. Това не означава, че Гърция няма да фалира.Самото решение за референдум означава, че министър-председателят сваля от себе си отговорността за плащанията и ще се допита до гръцкия народ. Хората от своя страна ще кажат, че предпочитат да не плащат тези дългове, следователно предпочитат да си получат парите. Онова, което ще излезе от референдума, е неплащане, коментира шефът на И.П.И, обръщайки внимание на това, че дори правителството да има някакъв вътрешен резерв, няма да иска да го използва.

Следващата дата за фалит, „ако сега случайно те платят, което аз не вярвам да се случи“, е след три седмици, на 20 и 21 юли, когато Гърция ще трябва да върне 3,5 млрд. евро на Европейския съюз и на Европейската централна банка, изрази реалните си виждания икономистът.

„Когато фалира една страна, обикновено следва преструктуриране на дълга. Има определени периоди, за които това се случва. При това правителство едва ли ще има преструктуриране. Дори и да има нови избори, не смятам, че правителството на Ципрас ще бъде в състояние да договори каквото и да е“, отбеляза Станчев.

Той допълни, че това не означава, че страната ще излезе от еврозоната, защото това трябва да се случи със заявка на гръцкото правителство.

„Не виждам кое гръцко правителство ще може да направи такава заявка към Европейската централна банка, защото в крайна сметка около 70% от гръцките избиратели са „за“ оставане на страната в еврозоната“, каза още специалистът по икономическите въпроси.

Когато се премине към друга валута като старата за Гърция – драхмата, дълговете на държавата остават и тя отново ще трябва да плаща. В крайна сметка спестяванията ще бъдат обезценени, завърши коментарът си Станчев.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама